Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Пръстите му се свиха около дръжката на пистолета, пъхнат в колана на Ковалски. Едрият мъж насмалко да го извади по-рано, при сергиите, когато го стресна крадливата маймунка. За щастие тогава Грей бе успял да го спре.
Сега Грей измъкна пистолета и го прилепи до бедрото си.
Насър продължи да злорадства:
— А може и да те оставя в неведение за съдбата на родителите ти… да се питаш какво ли ще стане с тях. и това да е последната мисъл, която ще отнесеш в гроба си.
— След теб обаче… — Грей пристъпи напред, вдигна пистолета и стреля два пъти.
Куршумите попаднаха в рамото и в гърдите на Насър. Той политна настрани. После падна в кладенеца, размахал ръце, кръвта му оплиска стените.
Грей продължи да стреля — слепешката — нагоре. Свали още трима, преди другите да избягат. Насър се пльосна на дъното зад него с остър вик и пукане на кости.
Грей продължи да оглежда ръба горе с насочен пистолет.
Деветмилиметровият „Метал Сторм“ беше австралийска направа, великолепно оръжие, произвеждащо множество изстрели за част от секундата. Без подвижни части, изцяло електронен.
— Лиза, вземи телефона на Вигор от Насър! Свържи се с Пейнтър!
Тя се размърда зад него.
Докато се въртеше бавно, вперил поглед в отвора на кладенеца, Грей зърна Насър с периферното си зрение. Той лежеше по гръб, едната му ръка беше затисната под тялото, рамото му най-вероятно бе счупено. На устните му бълбукаше кървава пяна. Но още беше жив. Очите му следяха Грей, пълни с объркване и смут.
„Отнеси въпросите си в гроба, копеле гадно“.
Сякаш чакал тази мълчалива подкана, Насър въздъхна за последно и очите му се оцъклиха.
Сейчан зададе неизречения му въпрос:
— И откъде се взе този пистолет?
— От Пейнтър. Договорихме се още докато бяхме на Ормуз. Искаше да мобилизира местното разузнаване, но аз го спрях. Поисках само една дребна услуга. Пистолет, който да бъде внесен тайно и прикрепен зад казанчето в тоалетната на хотелския бар, преди ние да пристигнем. Знаех, че Насър ще ме наблюдава непрекъснато и едва ли ще се задоволи с един обиск. Ковалски, от друга страна…
Грей само сви рамене и не довърши.
— В бара, да, сещам се — каза Сейчан. — Преди да тръгнем. Ковалски каза, че трябвало да пусне една вода.
— Знаех, че ще ни претърсят преди срещата в бара. Финтът с тоалетната беше единственият начин да се сдобием с оръжие след това. И да остане у нас, докато не разбера, че родителите ми са на сигурно място.
Ковалски изсумтя.
— Това копеле е трябвало да гледа по-внимателно „Кръстникът“.
Лиза извика зад тях:
— Пейнтър се обажда!
Пръстите на Грей се стегнаха около дръжката на пистолета.
— Родителите ми? Какво?…
— Вече попитах. Спасени са. И са добре. Грей издиша продължително. „Слава Богу!“ Изкашля се да прочисти гърлото си.
— Кажи на Пейнтър да организира карантина по най-бързия начин, в радиус от десетина километра около руините.
Представи си облака токсични газове, наситени с щама на Юда. Портата беше отворена само за десетина минути, а после бомбата на Насър я беше затворила завинаги. Поне това беше някаква утеха. Ала колко от вируса беше излязъл на свобода?
Погледна Сюзан. Тя седеше сгушена до входа. Ковалски стоеше до нея. Беше ли успяла? Помисли си за малката им група тук, на дъното на кладенеца. Всеки от тях беше дал своя принос. Дано всичко това да не беше напразно.
Лиза се обади отново:
— Вече са вдигнали на крак местните власти.
Грей плъзна поглед по отвора на кладенеца. Войската на Гилдията още обикаляше храма.
— Значи му кажи, че малко помощ ще ни дойде добре. Лиза предаде думите му… после свали телефона.
— Каза, че помощта вече е на път. Каза също да погледнеш нагоре.
Грей вдигна глава. Синьото обедно небе беше нашарено от ястреби с широко разперени крила. Десетки, стотици сякаш, стичащи се от всички посоки. Само че тези ястреби бяха въоръжени с картечници.
Грей посегна за телефона.
Лиза го пъхна в ръката му.
Грей го вдигна до ухото си.
— Нали уж се разбрахме да не включваш местните сили?
— Е, не бих нарекъл въздуха десет хиляди метра над земята „местен“. Освен това аз съм ти шеф. А не обратното.
Грей все така гледаше към небето.
Ударният отряд зави към руините и се разгърна в бойна формация. Всеки войник разполагаше с прикрепен за гърба малък делтаплан, като миниатюрни криле на изтребител, които позволяваха скок от голяма височина.
Спускаха се надолу.
Спирала след спирала.
После, по сигнал, войниците дръпнаха въженцата и крилете им се отделиха в унисон. Миг по-късно се разтвориха парашутите, които трябваше да убият скоростта на падането в последния отрязък от скока. Като участници в грижливо отрепетиран танц, летящите войници свиха обръча около целта.