Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Грей и Сейчан тъкмо влизаха през вратата, като се крепяха един друг.
— Лиза… мъртва е — каза Грей.
— Не. Няма да я дам без борба.
— Аз ще ти помогна — тихо каза Сейчан.
Закуцука към нея и Лиза видя кръвта, която се процеждаше през блузата и панталоните й — прясна кръв. Сейчан проследи погледа й.
— Нищо ми няма.
Грей ги предупреди да не вдигат шум, в случай че наблизо има от хората на Насър. Накара ги и да се дръпнат встрани от вратата. Лицето и ръцете му бяха покрити с мехури от изгаряне. Бялото на очите му беше кървавочервено.
От другата страна на входа Лиза правеше сърдечен масаж, а Сейчан — дишане уста в уста. Вигор стоеше до тях, притворил очи в молитва, и току правеше кръстния знак над Сюзан.
— Дано това да не е последното й причастие — прошепна Лиза, без да прекъсва сърдечния масаж.
Вигор поклати глава.
— Просто се молех за…
Бомбата избухна с оглушителен гръм и земята под краката им се разтресе. Вонлив нагорещен въздух блъвна през отвора от пещерата.
Лиза се приведе над Сюзан.
Горещата вълна се ливна нагоре по шахтата на кладенеца и въздухът се изчисти.
— Е, можеше да е и по-зле — каза Ковалски. Грей — продължаваше да гледа нагоре — каза:
— Дръжте се здраво.
Лиза вдигна поглед, без да прекъсва периодичния натиск с ръце върху гърдите на Сюзан.
Горната половина на централната храмова кула се виждаше ясно. Каменните лица гледаха надолу към тях. И се тресяха до едно.
— Кулата пада! — предупреди Грей.
12:16
Насър избяга с шестима от хората си. Тичаха през вътрешния двор на второто ниво. Всяка стъпка беше истинска агония. Цялото му тяло продължаваше да гори, сякаш онази проклета жена още го стискаше в прегръдките си. В момента обаче си имаше по-неотложна грижа.
Хвърли поглед назад, преди да хлътне зад стената на една галерия.
Централната кула на храма потрепна… а после, сякаш на забавен каданс, се срина навътре в себе си и горната четвърт от височината й изчезна сред трясък и дъжд от отломки — смъртният писък на десетки каменни богини. Облак прах изригна от руината и литна високо в небето.
Шефът на сапьорите го беше предупредил, че зарядът е твърде голям и може да предизвика срутване. Но рискът Пиърс да се измъкне с наградата беше неприемлив за Насър.
Тъкмо се обръщаше, когато зърна още един стълб от прах да се издига като сивкав димен сигнал към небето. Присви очи. Не беше ли това знак за друг изход от подземната пещера?
12:17
Грей се задави от прахта. Едва различаваше останалите в тясното пространство на кладенеца. Кулата се беше сринала и бе смазала подземната пещера. Облаци дим и прах блъвнаха навън и се издигнаха през гърлото на кладенеца.
Грей изтри очи и се огледа. Стръмното стълбище беше запушено от камъни. Таванът се беше сринал.
Грей погледна нагоре. Северната стена на кладенеца се беше наклонила опасно навън. Добре, че не се беше сринала отгоре им. Тук-там блокове от градежа стърчаха като зъби на глиган.
Другите също кашляха.
Лиза помогна на Сюзан да седне. Тя притисна юмрук до устата си и продължи да кашля мъчително.
„Добре дошла обратно на белия свят“.
Може пък късметът им най-после да се обръщаше.
Глас отвисоко попари надеждите му.
— Я да видим какво имаме тук? — извика Насър от ръба на кладенеца. — 0, милите ми! Като на тепсия, ако ми позволите да използвам този израз.
Около кладенеца се бяха наредили хората му, с насочени надолу пушки.
Грей се дръпна назад и се блъсна в Ковалски.
— И сега какво, шефе? — попита Ковалски.
Преди Грей да е отговорил, се чу остър телефонен звън. Дойде отгоре, но мелодията му беше позната. Насър бръкна в един от джобовете си и извади телефона на Вигор. Беше го взел от монсеньора, когато ги заловиха в хотела. Бяха ги претърсили основно, преди да седнат на масата за преговори в Бара на слоновете.
Насър погледна дисплея и каза:
— Рейчъл Верона. — Вдигна телефона над кладенеца и се наведе напред. — Племенницата ви, монсеньор. Искате ли да се сбогувате с нея?
Телефонът иззвъня за трети път, после млъкна.
— Е, май няма да стане — каза Насър. — Колко жалко. Грей затвори очи и затаи дъх.
Насър продължи:
— Или пък вие, командир Пиърс. Да набера ли Анишен? Все пак ви обещах да чуете писъците на родителите си, преди да ви убия.
Грей не му обърна внимание. Ръката му се плъзна зад гърба на Ковалски, под дългия му шлифер. Краткото позвъняване от племенницата на Вигор беше уговореният сигнал, с който Пейнтър му съобщаваше, че майка му и баща му са извън опасност.
Или са мъртви.
Така или иначе… извън контрола на Насър.