Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
12:15
Вигор си почиваше в леглото. Очилата за четене бяха кацнали на носа му. На нощното шкафче бяха натрупани книги, които скриваха изцяло гледката към купата със златни рибки. От другата страна на леглото беше струпал принтирани статии — за ангелската писменост, Марко Поло, историята на кхмерите, руините на Ангкор.
В момента препрочиташе за четвърти път един доклад, за който Грей беше споменал — статия в списание „Сайънс“ от 1994 — та за проучване върху връзката между човешките езици и ДНК кода.
„Удивително…“ Движение при вратата на стаята привлече вниманието му. Вигор вдигна очи и видя Грей.
— Пиърс! — извика го.
Грей спря на вратата, погледна си часовника, после подаде глава през прага.
— Да, монсеньор?
Вигор се учуди от тази проява на официалност. По някаква причина Грей беше на тръни. Махна му да влезе.
— Ела за минутка.
— Точно с толкова разполагам — минутка — каза Грей и влезе. — Как си?
— Добре. — Вигор махна енергично с ръка. — Чета и препрочитам тази статия, за която ми спомена. Нямах представа, че само три процента от генома ни са активни. Че цели деветдесет и седем процента са баласт и празни кодове. Прекараш ли обаче тези деветдесет и седем процента през криптографска програма, се появява език. Невероятно. — Вигор свали очилата си. — Грей, представяш ли си какво щеше да е, ако разбирахме този език?
Грей кимна и каза:
— Някои неща сигурно ще си останат недостъпни завинаги.
Вигор смръщи чело.
— Е, точно с това категорично не съм съгласен. Бог нямаше да ни даде толкова големи мозъци, ако не е искал да ги използваме. Родени сме да задаваме въпроси, да търсим отговори, да се стремим към все по-пълно разбиране на вселената, както външната, така и вътрешната.
Грей си погледна отново часовника, дискретно, само очите му се сведоха за миг към китката — явно не искаше да е груб.
Вигор реши, че няма смисъл да го тормози повече. Грей очевидно си имаше работа.
— Ще карам по същество. Помниш ли, когато бяхме в подземието под Байон и ти споменах, че ангелската азбука — вероятната писмена форма на този незнаен генетичен език — може да е Словото Божие, което картографира нещо значимо вътре в нас, нещо може би скрито в тези деветдесет и седем процента генетичен код, които всички смятат за излишен баласт. Ами ако не е просто баласт? Ами ако сме зърнали за миг това значимо нещо?
— Какво имаш предвид?
— Сюзан. Може би нейната трансформация е била намек за истинския превод на ангелския език?
Вигор видя съмнението по лицето на Пиърс и вдигна ръка.
— Днес говорих с Лиза. Според нея мозъкът на Сюзан е бил активиран до пълния си капацитет от енергиите на бактерията при прекия досег със слънчевата светлина и спящите иначе участъци от човешкия мозък са се събудили. Интересно, нали, че едва нищожна част от генетичния ни код е активна, а в същото време използваме съвсем малка част от мозъците си. Не ти ли се струва странно това съвпадение?
Грей сви рамене.
— Май да. Вигор продължи:
— Ами ако ангелският език картографира пълния ни потенциал, онзи, който още е скрит във всички нас и чака да бъде разбуден? Според Битие Бог ни е създал по свой образ и подобие. Ами ако този образ тепърва трябва да се разкрие, ако е погребан в спящи участъци на мозъка ни, ако е скрит в ангелския език на баластната ни ДНК? Онези плетеници от ангелски символи по стените на подземната пещера, които светят в тъмното… може би авторът им се е опитвал да разгадае същия този потенциал. Самият ти спомена, че изглеждат незавършени, че има липсващи участъци.
— Това е така — призна Грей. — Предположенията ти са интересни и си струва да бъдат проучени, но не съм сигурен, че някога ще разберем истината. Сюзан се върна към нормалното си състояние, а от Пейнтър разбрах, че екипите са успели да пробият път до подземната пещера в Байон. Някои от стените са издържали на срутването, но киселинната бомба на Насър е унищожила горния слой. Нищо не е останало от надписите.
— Срамота — каза Вигор с нескрито разочарование. — Има нещо друго обаче, което не ми дава мира. Нещо, което така и не открихме в пещерата.
— И какво е то?
— Твоята костенурка — каза Вигор. — Нали ти смяташе, че в пещерата може да е заключена още по-голяма мистерия, нещо, което да символизира превъплъщението на Вишну.
— Е, изглежда, е бил заключен само щамът на Юда. Светещото езеро. Всъщност ти каза, че древните кхмери най-вероятно са открили светещата подземна пещера случайно и са решили, че е дом на някой бог. На Вишну например.
Вигор се вгледа в него.
— Или пък случилото се със Сюзан ни позволи да зърнем за миг онази по-велика тайна, да зърнем богоподобния или ангелски потенциал, скрит във всеки от нас.