Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Затиснете краищата му колкото можете! — нареди на останалите.
После чу пукота на вряща вода, бясна, алчна, съскаща… а сетне дълбок басов плисък, сякаш цялото езеро бе подскочило метър нагоре и после се беше изляло обратно. Вода плисна по глезените му, после се отля.
Въздухът под брезента се превърна в течен огън.
Тримата се сгушиха един в друг, кашляха, давеха се, не можеха да си поемат дъх.
— Сюзан — изграчи накрая Лиза.
12:00
Сюзан изпищя.
Не просто с дробовете си или с вибрациите на гласните си струни. Писъкът изригна от сърцевината на съществото й.
Агонията беше нечовешка и безкрайна. Мозъкът й, все така настроен от слънчевата светлина, продължаваше да регистрира подробно всяко усещане. Лишена от милостта на забвението, тя поемаше всеки детайл в пълната му мощ — попарените си дробове, изгорените си очи, свличащата се кожа. Гореше отвътре навън и писъкът й стигаше до небесата.
Но имаше ли кой да я чуе?
И когато изхвърли всичко от себе си навън, най-сетне откри покоя.
Срина се върху камъка.
Сърцето й се сви още веднъж, доизцеди последните останки от съществото й.
После — нищо.
12:01
— Какво стана със Сюзан? — изграчи отново Лиза.
Грей надзърна под брезента, извил болезнено врат да погледне към каменния нос. Езерото все така вреше, подпалено от яркото слънце. Въздухът над него трептеше, наситен с миазми.
Ала основната маса от газове се издигаше в спирала към отвора, нагоре през шахтата в централната кула на Байон.
Това беше и единствената причина още да са живи.
Ако пещерата беше запечатана както в началото…
Не всички от групичката им бяха извадили този късмет. Сюзан лежеше просната по гръб на каменния нос, неподвижна като статуя. Грей не можа да прецени дали диша. Едва различаваше силуета й през ярката слънчева светлина.
И тогава осъзна друго.
Само върхът на тясната каменна издатина попадаше в обсега на слънчевия сноп.
Сюзан лежеше в сянка… и вече не светеше. Сиянието й беше угаснало като духната свещ.
Но какво означаваше това?
Откъм изпълнения с токсичния излив на езерото храм горе се чуха крясъци. Чу се и трясък от падащи камъни. Разяждащият газ беше отслабил допълнително деликатното равновесие на каменните плочи.
— Трябва да се махнем от пещерата — каза Грей.
— Ами Сюзан? — попита Лиза.
— Можем само да се надяваме, че е изпълнила предназначението си, така, както тя вярваше, че трябва да стане. — Грей се сви от нов пристъп на кашлица. Сега всички имаха нужда от лечението. Вдигна поглед към Ковалски. — Заведи Лиза при стълбището.
— Няма нужда да ми го повтаряш, шефе.
Лиза стисна китката му, докато той се изправяше внимателно, за да не размести брезента над главите им.
— Ти какво ще правиш?
— Трябва да отида за Сюзан.
Лиза надигна брезента да погледне… и побърза да сложи ръка на устата си. Езерото все още клокочеше и плюеше газ.
— Грей, няма начин да успееш.
— Налага се.
— Но тя не помръдва. Взривът ускори излива и тя, изглежда, още не е била готова да го поеме.
Грей си спомни разказа на Марко Поло — как по принуда се превърнали в канибали, пили от кръвта и яли от месото на друг човек, за да оцелеят.
— Мисля, че няма значение дали е жива, или мъртва. Нужно ни е тялото й.
При тези коравосърдечни думи Лиза се сви, но не каза нищо.
— Ще ми трябва брезентът — каза Грей. Ковалски кимна и стисна Лиза над лакътя.
— Нямаш проблем. За мен остава момичето.
Грей се дръпна настрани, докато брезентът не увисна около тялото му. Той уви стегнато главата си, като остави само тесен процеп, през който да вижда. Чу Ковалски и Лиза да се отдалечават на бегом.
Нов трясък на сринала се скала в кухината горе.
Като сигнален пистолет за начало на състезание.
Привел ниско глава, Грей хукна към скалния нос.
Трийсет метра.
Нищо работа.
Натам и обратно.
На крачки от брега Грей влетя в булото от токсични миазми. Задържа дъха си. Въпреки това беше като удар в огнена стена. Сякаш някой лисна вряла вода в очите му. Полезрението му се стесни до малка точка, и тя размазана от изобилните сълзи. Очите му на практика бяха безполезни, така че Грей стисна клепачи, затвори процепа в брезента и хукна слепешката, като броеше наум крачките.
Стигна до трийсет и рискува да надзърне за миг. Посрещна го гледка от преизподнята.
Ала през раздиращата болка в очите си Грей зърна белееща се, безжизнена ръка. Само на крачка. Пристъпи, наведе се и я хвана. За щастие, ръката вече не светеше, нито изгаряше при допир. Ала Грей нямаше как да вдигне тялото. Тръгна назад, като го влачеше за ръката. Брезентът се мотаеше в краката му и го бавеше. Накрая се принуди да го захвърли, като преди това си пое дъх.