Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Сейчан посочи вратата.
— Под името пише още нещо. Вигор кимна.
— Цитат от Библията, от евангелието на Матей, глава двайсет и осма. Относно възкресението на Исус от гроба му. — Вигор прочете цитата на глас: — „И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробна и седеше върху него“.
— Голяма помощ, няма що.
„Напротив“.
Вигор вдигна поглед към вдълбаното в бронзовия медальон разпятие над вратата. Изрече безмълвна молитва и се прекръсти.
Преди да е довършил, усети как земята се тресе под краката му. Гръмовен трясък се разнесе зад него, сякаш пещерата се сриваше.
Сейчан хукна да види какво става, отнесе и фенерчето.
— Стой тук! — извика му през рамо.
Около него се спусна мрак, студени тръпки полазиха по гърба му. Вече не виждаше думите, но нямаше и нужда. Te бяха като прогорени в главата му.
„И ето, стана голям трус…“
11:52
Грей беше на колене, привел се над Лиза. Екотът от взрива се блъскаше в стените на подземната камера. Ковалски стоеше в същата поза от другата страна на Лиза. Сталактит се отчупи от тавана и падна в езерото. Дълбоки пукнатини плъзнаха радиално от точката на отчупването и нашариха варовиковата плоча горе.
Сюзан се беше свила на половината път до края на скалния нос. Навсякъде около нея светлеещите води се люшкаха от експлозията, плискаха се трескаво. Трусът освободи ново количество щипещ газ.
Газ, наситен с щама на Юда.
По-слаби трусове разтърсиха тавана, сякаш някой го обстрелваше с гюлета.
— Какво става? — извика Лиза.
— Бомбата на Насър — отвърна задавено Грей. Ушите му звънтяха.
Вече беше огледал подпорните колони в основата на Байон. Бяха проядени от пукнатини и изронени, износени от старост и земни трусове. Двата взрива несъмнено бяха разширили пукнатините допълнително. А попадналата в тях киселина беше свършила останалото.
— Една от колоните явно е поддала — каза той. — И част от храма се е сринала.
Грей погледна нагоре.
Свличането на каменни блокове беше спряло… докога обаче? Обърна се да погледне към Сюзан. Тя се изправяше — бавно и предпазливо. Хвърли поглед назад. Явно копнееше да се върне при тях на брега, но вместо това се обърна и продължи напред.
Двата снопа слънчева светлина грееха все по-ярко — наближаваше пладне.
— Ще издържи ли таванът, как мислиш? — попита Лиза, вперила поглед в Сюзан. — Трябва да издържи.
Грей не се заблуждаваше — поддадеше ли и друга колона, тежестта на храма щеше да смачка подземната пещера на палачинка. Стана и издърпа Лиза. Не можеха да останат тук. Дори колоните да издържаха, езерото всеки миг щеше да избухне. Вече светеше цялото, от бряг до бряг. В средата, където слънчевите снопове докосваха повърхността му, водата бълбукаше и изхвърляше във въздуха все повече токсини. Трябваше да се махат.
Сюзан стигна края на скалния нос и приседна, свила колене пред гърдите си. Не поглеждаше към тях, навярно от страх, че куражът ще й изневери и страхът ще я принуди да хукне обратно. Изглеждаше толкова самотна и уплашена…
Раздираща кашлица опари гърлото на Грей. Дробовете му горяха. Усещаше вкуса на отровата в устата си. Повече не можеха да чакат.
Лиза също го знаеше. Очите й бяха зачервени и сълзяха — както от щипещия въздух, така и от страх за Сюзан. На Сюзан нямаше избор. Te също. Тръгнаха към арката в другия край на пещерата. Подскачаща светлинка проби сумрака — Сейчан тичаше към тях. Сама. Къде беше Вигор?
Нов трясък се чу откъм тавана. Грей се сви инстинктивно. Очакваше ново свличане. Оказа се нещо още по-лошо.
Каменната запушалка се отдели от тавана и дъжд от скални парчета се изсипа във водите на езерото. Слънцето си проби окончателно път. Голямо парче от долната част на каменния лик се срина в езерото и вдигна висока вълна, която заля Сюзан. Нови парчета, големи и малки, се забиваха във водата като снаряди.
Откъм горната кухина се чуха победни викове.
Грей чу Насър да вика:
— Трябва да са някъде долу!
Ала Насър не беше най-непосредствената опасност в момента.
Обедното слънце изливаше безпрепятствено светлината си върху езерото като масло в огън. Наближило и без това критичната си маса, сега то се превърна във врящ казан с могъщи гейзери от газ и вода.
Токсичната експлозия беше започнала.
Никога нямаше да стигнат до стълбището.
Грей наби спирачки и хукна назад, повлече и Лиза и Ковалски. Изкрещя на Сейчан:
— Залегни! Веднага!
После се хвърли на земята, като дръпна Лиза и Ковалски да последват примера му. Пресегна се към захвърления брезент, с който бяха пренесли Сюзан, и го заметна над тримата с надеждата да задържи малко въздух отдолу.