Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
— Господине — започна пратеникът, — ние получихме заповед да отвлечем осъдените и да викаме при това: „Да живее Колбер!“
— За да бъдат изгорени живи, нали, абате? — прекъсна го Гурвил.
— Да, да, такава беше заповедта, дадена от Мемвил, който знаеше какво трябва да прави. Но Мемвил е убит.
Тая новина по-скоро успокои, отколкото опечали Гурвил.
— За да бъдат изгорени живи? — повтори пратеникът, сякаш се съмняваше във възможността на такава заповед, макар че сам участвуваше в изпълнението и.
— Но, разбира се, за да бъдат изгорени живи! — отсече абатът грубо.
— Така, така, господине — каза пратеникът, като се мъчеше да отгатне по лицата на двамата си събеседници в какъв дух да разказва.
— Сега разказвайте — рече Гурвил.
— Осъдените — продължи Даникан — бяха заведени на площада Грев и разяреният народ искаше да бъдат изгорени, а не обесени.
— Народът си има причини за това — възрази абатът. — Продължавайте.
— Но в момента, когато войниците бяха разбити, в момента, когато огънят обхващаше една от къщите на площада, предназначена за клада на осъдените, един бесен човек, тоя демон, тоя великан, за когото ви говорех и който излезе собственик на тая къща, с помощта на придружаващия го млад човек изхвърли подпалвачите от прозореца, повика на помощ мускетарите в тълпата, скочи сам от прозореца на площада и заработи тъй отчаяно с шпагата, че стрелците взеха надмощие, възвърнаха си осъдените и Менвил падна убит. След това осъдените бяха екзекутирани за три минути.
Въпреки самообладанието си Фуке не можа да се въздържи и изстена глухо.
— А как се казва тоя човек, собственикът на къщата? — попита абатът.
— Не мога да ви кажа това, защото не го видях; моят пост беше в градината и аз не мръднах от него; дойдоха при мене и ми разказаха за станалото. Аз имах заповед, щом работата се свърши, да дойда да ви съобщя веднага как се е свършила. Съгласно заповедта препуснах в галоп и дойдох.
— Много добре, господине, нямаме повече нужда от вас — каза абатът, който се чувствуваше все по-неудобно, колкото се приближаваше моментът, когато трябваше да остане насаме с брат си.
— Платиха ли ви? — попита Гурвил.
— Само една част, господине — отговори Даникан.
— Ето ви двадесет пистола. Вървете, господине, и се старайте да защищавате винаги като тоя път истинските интереси на краля.
— Слушам, господине — рече пратеникът, като се поклони и мушна парите в джоба си.
След което напусна стаята.
Щом той излезе, Фуке, който дотогава стоеше неподвижен, пристъпи бързо и се намери между абата и Гурвил.
Двамата отвориха едновременно уста, за да говорят.
— Не, не се оправдавайте и не хвърляйте вината върху когото и да е! — извика Фуке. — Ако аз бях истински приятел на Лиодо и д’Еймери, нямаше да доверя на никого грижата за освобождаването им. Аз съм единственият виновник, само аз трябва да понасям укорите и гризенията на съвестта. Оставете ме, абате.
— Но вие няма да ми попречите, господине, да намеря негодника, който за угода на господин Колбер разстрои целия ни тъй добре подготвен план. Добре е не само да обичаме приятелите си, но и да преследваме ожесточено враговете си.
— Стига, абате, излезте, моля ви се, и не се явявайте до второ нареждане. Струва ми се, че трябва да се държим крайно предпазливо. Вие имате ужасен пример пред себе си. Господа, забранявам ви всякакви репресалии.
— Никакви заповеди не ще ми попречат да отмъстя на виновника за опозоряването на семейството ми — промърмори абатът.
— А аз — извика Фуке със заповеднически глас, който не търпеше възражение — при най-малкото нарушение на волята ми от ваша страна ще ви хвърля в Бастилията два часа след това. Вземете това под внимание, абате.
Абатът се поклони, като се изчерви.
Фуке направи знак на Гурвил да го последва и вече тръгна към кабинета си, когато лакеят доложи с висок глас:
— Господин кавалерът д’Артанян.
— Кой е тоя? — небрежно попита Фуке, като се обърна към Гурвил.
— Бивш лейтенант на мускетарите на негово величество — отвърна Гурвил със същия тон.
Фуке не обърна дори внимание на това и продължи пътя си.
— Извинете, монсеньор! — каза тогава Гурвил. — Аз предполагам, че тоя човек, напуснал службата на краля, е дошъл да получи четвъртината от някаква пенсия.
— Да върви по дяволите! — отвърна Фуке. — Защо е избрал толкова лошо време?
— Позволете, монсеньор, да му откажа поне в по-мека форма; аз познавам тоя човек, той е от тия, които при дадените обстоятелства е по-добре да имаме за приятели, отколкото за неприятели.
— Кажете му каквото искате — рече Фуке.