Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— А, Неподкупните жезли — въздъхна мелодраматично Травърс, — толкова примитивно… но пък ефикасно.
После тръгна нагоре по стъпалата и кимна на магьосниците отляво и отдясно, които вдигнаха златните жезли и ги прокараха покрай тялото му. Хари знаеше, че Неподкупните жезли засичат заклинания и укрити магически предмети. Беше наясно, че разполага само с няколко секунди, затова насочи пръчката на Драко към всеки от пазачите и прошепна два пъти:
— Конфундо!
Травърс, който надзърташе през бронзовата врата в залата вътре, не забеляза как двамата пазачи трепнаха леко, поразени от заклинанието.
Докато Хърмаяни се качваше по стъпалата, дългата й черна коса се люшкаше отзад на гърба.
— Един момент, мадам! — рече единият пазач и вдигна жезъла.
— Но нали току-що ме проверихте! — възмути се Хърмаяни с властния нагъл тон на Белатрикс.
Травърс се обърна с вдигнати вежди. Пазачът беше объркан. Погледна надолу към тънката златна пръчка, после и към колегата си, който каза малко провлачено:
— Да, Мариус, ти току-що ги провери.
Хърмаяни продължи като фурия нататък заедно с Рон, а Хари с Грипкук забързаха невидими след тях. Докато прекрачваха прага, Хари се обърна: и двамата магьосници се чешеха озадачено по главите.
Пред двойната вътрешна врата, направена от сребро, върху която беше изсечено стихотворението с предупреждение за жестоко наказание на всеки, дръзнал да краде, стояха два таласъма.
Хари погледна стихотворението и най-неочаквано като нож го проряза ясен спомен: как стоеше на същото това място в деня, когато навърши единайсет години, най-прекрасния рожден ден в живота му, а Хагрид до него заяви: „Нали ти казах, трябва да си луд, за да се опиташ да я ограбиш.“ Тогава „Гринготс“ му се беше сторила приказно място, омагьосано хранилище на златно съкровище, каквото Хари не беше и подозирал, че притежава, и изобщо не му беше и хрумнало, че ще се завърне да краде… Но след броени секунди вече стояха в огромната мраморна зала на банката.
Зад дългото гише на високи столове бяха насядали таласъми, които обслужваха първите клиенти за деня. Хърмаяни, Рон и Травърс се отправиха към стар таласъм, който оглеждаше с лорнет дебела златна монета. Хърмаяни пусна Травърс да мине пред нея, уж за да разкаже на Рон за залата.
Таласъмът метна встрани монетата, която държеше, и каза напосоки:
— Караконджули!
След това поздрави Травърс, а той му подаде мъничко златно ключе, което таласъмът огледа и му върна. Хърмаяни пристъпи напред.
— Мадам Лестранж! — сепна се таласъмът. — Майко мила! С какво… с какво мога да ви бъда полезен днес?
— Желая да посетя трезора си — рече Хърмаяни.
Старият таласъм като че ли се поотдръпна. Хари се огледа. Не само Травърс беше зяпнал Хърмаяни, но и няколко от другите таласъми бяха вдигнали очи от онова, което правеха, и я гледаха озадачено.
— Можете ли… да потвърдите самоличността си? — попита таласъмът.
— Да потвърдя самоличността си ли? Никога досега не са искали такова нещо от мен! — тросна се Хърмаяни.
— Знаят — пошушна Грипкук в ухото на Хари. — Явно са били предупредени, че може да се появи измамник, представящ се под нейната самоличност!
— Магическата ви пръчка е достатъчна, мадам — каза таласъмът.
Той протегна леко трепереща ръка и Хари в миг с ужас проумя, че таласъмите в „Гринготс“ знаят за откраднатата пръчка на Белатрикс.
— Не губи време, не губи време! — пошушна пак Грипкук в ухото на Хари, — прати Империус!
Хари вдигна под мантията невидимка пръчката от глог, насочи я към стария таласъм и прошепна:
— Империо!
По ръката му се стрелна странно усещане, нещо като гъделичкаща топлина, която сякаш струеше от съзнанието му надолу по сухожилията и вените, за да го свърже с пръчката и с проклятието, което току-що е отправил. Таласъмът взе пръчката на Белатрикс, огледа я хубаво и после каза:
— О, госпожо Лестранж, поръчала сте да ви изработят нова пръчка!
— Моля? — възкликна Хърмаяни. — Не, не, това си е моята…
— Нова пръчка ли? — попита Травърс и отново се приближи до гишето, а таласъмите наоколо продължиха да зяпат. — Но как си успяла, на кой майстор си я поръчала?
Хари не се и замисли: насочи пръчката си към Травърс и отново промърмори:
— Империо!
— А, да, разбирам — каза Травърс, загледан надолу в пръчката на Белатрикс, — да, много е красива. И добре ли ти служи? Винаги съм смятал, че се иска малко време, докато пръчката се разработи, нали?
Хърмаяни стоеше като попарена, но за огромно облекчение на Хари прие без излишни приказки странния обрат в събитията.