Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Едва ли беше възможно появата им на „Диагон-али“ да привлече по-голямо внимание и за миг Хари се запита дали не е по-добре да си отидат и да се опитат да измислят друг план. Но още преди да са тръгнали или да са обсъдили нещата, чуха как някой вика отзад:
— Я, мадам Лестранж!
Хари се завъртя рязко и Грипкук затегна хватката около врата му — към тях бързаше висок слаб магьосник с буйна бяла коса и дълъг остър нос.
— Травърс! — изсъска таласъмът в ухото на Хари, той обаче не се сети кой е тоя Травърс.
Хърмаяни се изпъна в целия си внушителен ръст и каза с всичкото презрение, на което беше способна:
— Какво искаш?
Травърс спря като закован, явно се беше обидил.
— И той е смъртожаден! — изшушука Грипкук и Хари запристъпва странично, за да повтори информацията в ухото на Хърмаяни.
— Исках само да те поздравя — заяви хладно Травърс, — но ако присъствието ми е нежелано…
Сега вече Хари позна гласа: Травърс беше един от смъртожадните, повикани в къщата на Ксенофилиус.
— Няма такова нещо, Травърс — побърза да каже Хърмаяни, за да замаже грешката си. — Как си?
— Ами да си призная, Белатрикс, изненадан съм да видя, че се разхождаш тук.
— Така ли! Защо? — попита Хърмаяни.
— Амиии — прокашля се Травърс, — чух, че всички в къщата на Малфой са затворени в нея след… хм… след бягството.
Хари се молеше горещо Хърмаяни да не губи самообладание. Ако това беше вярно, и Белатрикс не би трябвало да се разхожда на воля…
— Черния лорд прощава на онези, които в миналото са му служили вярно и предано — заяви Хърмаяни във великолепна имитация на най-презрителното държане на Белатрикс. — Ти, Травърс, може би не се ползваш с уважението му — за разлика от мен.
Въпреки че смъртожадният явно се засегна, подозренията му май се поизпариха. Той погледна надолу към мъжа, когото Рон току-що беше зашеметил със заклинание.
— С какво те обиди?
— Все едно, няма да се повтори — отвърна хладно Хърмаяни.
— Някои от магьосниците с иззети пръчки създават големи главоболия — каза Травърс. — Нямам нищо против да си просят, но миналата седмица една поиска да съм се застъпел за нея в министерството. „Аз, драги ми господине, съм вещица, вещица съм, нека ви докажа!“ — изимитира я той с писклив гласец. — Тя какво си въобразява, че ще й дам пръчката си ли… всъщност с чия пръчка си сега, Белатрикс? — полюбопитства Травърс. — Чух, че твоята са я…
— Ето я пръчката ми, тук е — заяви ледено Хърмаяни и вдигна пръчката на Белатрикс. — Не знам какви слухове чуваш, Травърс, но за съжаление са те заблудили.
Травърс се постъписа и затова се извърна към Рон.
— Кой е твоят приятел? Не го познавам.
— Това е Драгомир Деспард — отговори Хърмаяни: бяха решили, че най-безопасното прикритие за Рон е да се представя за измислен чужденец. — Почти не знае английски, но споделя целите на Черния лорд. Пристигнал е от Трансилвания, за да опознае новия ни режим.
— Виж ти! Приятно ми е, Драгомир!
— И мен приятно — отвърна Рон и протегна ръка. Травърс му подаде два пръста и се ръкува с него така, сякаш се страхуваше да не се изцапа.
— Та какво ви води със симпатичния ти приятел толкова рано на „Диагон-али“? — попита той.
— Налага се да отида до „Гринготс“ — обясни Хърмаяни.
— Уви, на мен също — рече Травърс. — Злато, мръсно злато! Не можем да живеем без него, но си признавам, хич не ми е приятно, че трябва да общувам с дългопръстестите ни приятели.
Хари усети как Грипкук го стисна за миг прекалено силно с преплетени длани за врата.
— Тръгваме ли? — попита Травърс и подкани с ръка Хърмаяни.
Тя нямаше друг избор, освен да закрачи до него по криволичещата калдъръмена улица към мястото, където снежнобелият „Гринготс“ се извисяваше над магазинчетата. Рон тръгна с клатушкаща се походка до тях, а Хари ги последва с Грипкук на гърба.
Последното, от което имаха нужда, беше бдителен смъртожаден и най-страшното беше, че сега, докато Травърс крачеше до мнимата Белатрикс, Хари беше лишен от възможността да общува с Хърмаяни и Рон. Не след дълго вече бяха в долния край на мраморното стълбище пред огромната бронзова врата. Както Грипкук вече ги беше предупредил, униформените таласъми, които обикновено стояха от двете страни на входа, бяха заменени от двама магьосници, стиснали в ръце дълги тънки златни жезли.