Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Старият таласъм зад гишето плесна с ръце и при него отиде по-млад таласъм.
— Донеси ми дрънкачите — нареди му той, а младежът хукна нанейде и след миг се появи отново с кожена торба, явно пълна с дрънчащи метални предмети, и я подаде на началника си. — Чудесно, чудесно! И така, елате с мен, мадам Лестранж — подкани старият таласъм, а после скочи от високия стол и се скри от поглед. — Ще ви отведа в трезора.
Изникна отново в края на гишето и изприпка радостен при тях, а съдържанието на кожената торба продължи да дрънчи. Сега вече Травърс си стоеше мирно и кротко, с широко отворена уста. Рон насочи вниманието си към това странно явление и объркано гледаше Травърс.
— Чакай… Богрод! — извика шефът.
Иззад гишето дотича друг таласъм.
— Получихме указания — напомни той и кимна на Хърмаяни, — ще прощавате, мадам, но за трезора на Лестранж имаме изрична заповед.
Той зашушука припряно на ухото на Богрод и таласъмът, на когото също междувременно беше направено проклятието Империус, закима с глава.
— Знам, знам указанията. Мадам Лестранж желае да посети трезора си… много стар род… стари клиенти… насам, ако обичате…
И все така подрънквайки, той забърза към една от многото врати, които извеждаха от залата. Хари се обърна да погледне Травърс, който още стоеше като пуснал корени на едно място и изглеждаше необичайно отнесен, и взе решение: замахна леко с пръчката и накара смъртожадния да дойде с тях. Той покорно ги настигна при вратата, през която те влязоха в мрачен каменен коридор, осветен от горящи факли.
— В беда сме, те са се усъмнили — съобщи Хари, когато вратата се затръшна след тях и той смъкна мантията невидимка.
Грипкук скочи от раменете му, но и Травърс, и Богрод не се изненадаха ни най-малко, че сред тях внезапно се е появил Хари Потър.
— Пратих им Империус — поясни той в отговор на безмълвния въпрос на Хърмаяни и Рон, изумени от поведението на Травърс и Богрод, които продължаваха да стоят и да гледат тъпо. — Май не съм го направил достатъчно силно, не знам…
В съзнанието му изникна друг спомен за истинската Белатрикс Лестранж, която при първия му опит да приложи непростимо проклятие се беше разврещяла: „Трябва наистина да искаш да го направиш, Потър!“
— И сега какво? — попита Рон. — Дали да не се изнесем, докато още е възможно?
— Ако наистина е възможно — поправи го Хърмаяни и погледна назад към вратата за основната зала, зад която нямаха представа какво точно става.
— Стигнахме дотук, предлагам да продължим — заяви Хари.
— Чудесно — намеси се и Грипкук. — Значи Богрод трябва да направлява вагончето, аз вече нямам право. Но за онзи няма място.
Хари насочи пръчката си към Травърс.
— Империо!
Той се обърна и забърза по обгърнатите с мрак релси.
— Какво го накара да направи?
— Да се скрие — обясни Хари, после насочи пръчката към Богрод и той изсвирука, за да повика вагонче: след миг то се показа от тъмнината и запъпли към тях по релсите.
Хари беше сигурен, че чува в главната зала викове, докато те се качваха на вагончето: Богрод отпред заедно с Грипкук, Хари, Рон и Хърмаяни сбутани зад тях.
Вагончето се разтресе, потегли и набра скорост: те профучаха покрай Травърс, който се беше пъхнал в една пукнатина в стената, после вагончето започна да завива и да криволичи през лабиринт от ходове, всичките наклонени. От тракането му по релсите Хари не чуваше нищо: косата му се вееше назад, докато лъкатушеха между сталактитите и се спускаха с бясна скорост все по-надолу в земята, но той постоянно поглеждаше назад. Сякаш бяха оставили след себе си грамадни отпечатъци от обувки: колкото повече мислеше Хари, толкова по-глупаво му се струваше, че са преобразили Хърмаяни като Белатрикс и са донесли магическата пръчка, при положение че смъртожадните знаеха кой я е откраднал…
Хари никога не беше слизал толкова надълбоко в „Гринготс“: взеха със страшна скорост един остър завой и на няколко секунди път от тях изникна водопад — водата падаше с тътен направо върху релсите на теснолинейката. Хари чу как Грипкук крещи:
— Не!
Но спирачките не бяха натиснати и вагончето се стрелна през водопада. Очите и устата на Хари се напълниха с вода и той не можеше да диша и да вижда, после вагончето се разклати ужасно, преобърна се и всички излетяха от него. Хари чу как вагончето се блъска в стената на тунела и става на парчета, как Хърмаяни изкрещя нещо и усети как се плъзга към земята, сякаш е безтегловен, и се приземява безболезнено на каменния под на хода.
— З-заклинание за меко приземяване — изпелтечи Хърмаяни, докато Рон я дърпаше да се изправи, но Хари видя ужасен, че тя вече не е Белатрикс, стои си такава, каквато е, в мантия, която й е прекалено голяма, и от нея се стича вода, а Рон отново е червенокос и голобрад. Те също го разбраха и се загледаха, като си пипаха лицата.