Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— А! Така ли? — весело възкликна джентълменът от Нотингамшир. — Тогава ви моля за извинение. Но може би няма да имате нищо против да ми кажете как мислите — дали играта ще бъде кратка или дълга?
— Вече ви казахме — намеси се Грант. — Не знаем — той хвърли поглед към Стрейндж, който ясно казваше: „Този тип е голям глупак.“
Тогава джентълменът от Нотингамшир заподозря, че групичката на Стрейндж се държи не просто неучтиво, а преднамерено грубо с него. Той се намръщи и посочи слабия дребен човечец с учудена физиономия, който стоеше отстрани.
— Това е първото посещение на мистър Тантъни в Лондон и той няма желание да идва повече в града. Аз много държах да го доведа в кафене „Бедфорд“, но не очаквах хората тук да са толкова нелюбезни.
— Е, щом не ви харесва тук — гневно отвърна Стрейндж, — тогава мога да ви предложа единствено да се върнете у дома в… Нотингшир, така ли се казваше?
Колкхаун Грант изгледа много хладно джентълмена от Нотингамшир и отбеляза, без да се обръща към никого конкретно:
— Не се учудвам, че земеделието ни е в такова плачевно състояние. Днешните фермери постоянно скитосват насам-натам. Човек може да ги срещне на всички места за развлечение в кралството. Те мислят само за удоволствия. Чудя се няма ли в Нотингамшир жито за засяване? Няма ли свине за гледане?
— Ние с мистър Тантъни не сме фермери, сър! — възкликна с възмущение джентълменът от Нотингамшир. — Ние сме пивовари. Тъмното пиво на Гаткомб и Тантъни е прочуто в цели три графства!
— Благодаря, но в Лондон си имаме достатъчно пиво и пивовари — отбеляза полковник Манингъм. — Не се тревожете за нас.
— Но ние не сме дошли да продаваме пиво! Дошли сме тук с много по-благородна цел! Мистър Тантъни и аз се увличаме по магията! Смятаме, че дълг на всеки английски патриот е да се интересува от тази тема. Лондон вече не е просто столица на Великобритания — той е средище на нашата магическа мисъл. От години най-голямото желание на мистър Тантъни е да учи магия, но това изкуство се намираше в такова окаяно състояние, че той се беше отчаял. Ние, приятелите му, го ободрявахме. Казвахме му, че точно когато нещата съвсем се влошат, започват да се оправят. И излязохме прави, защото скоро се появиха двама от най-великите магьосници, които Англия е виждала. Разбира се, имам предвид мистър Норел и мистър Стрейндж! Чудесата, които те извършиха, накараха англичаните отново да благославят родината си и окуражиха мистър Тантъни да се надява, че един ден може да стане като тях.
— Наистина ли? Е, вярвам, че ще остане разочарован — отбеляза Стрейндж.
— В такъв случай, сър, горчиво се заблуждавате! — победоносно заяви джентълменът от Нотингамшир. — Мистър Тантъни се обучава на магическо изкуство при самия мистър Стрейндж!
За беда точно в този момент Стрейндж се беше надвесил над масата, опрян на единия си крак, и се целеше в една билярдна топка. Той така се стъписа от чутото, че не уцели топката, заби кия си в масата и падна на земята.
— Мисля, че е станала някаква грешка — каза Колкхаун Грант.
— Не, сър. Няма грешка — отвърна джентълменът от Нотингамшир с влудяващо спокойствие.
Стрейндж стана от пода и попита:
— Как изглежда този ваш мистър Стрейндж?
— Уви — каза джентълменът от Нотингамшир, — не мога да ви дам точни сведения по този въпрос. Мистър Тантъни никога не е виждал мистър Стрейндж. Обучението му се провежда изцяло с писма. Но ние много се надяваме да срещнем мистър Стрейндж на улицата. Утре отиваме на „Сохо Скуеър“ специално за да видим къщата му.
— Писма! — възкликна Стрейндж.
— Бих казал, че обучението под формата на кореспонденция ми се струва много долнопробно — отбеляза сър Уолтър.
— Ни най-малко! — възкликна джентълменът от Нотингамшир. — Писмата на мистър Стрейндж са пълни с мъдри съвети и забележителни проникновени мисли по повод състоянието на английската магия. Ето, онзи ден мистър Тантъни писа на мистър Стрейндж, за да го попита за заклинание за спиране на дъжд — в нашата част на Нотингамшир вали много. Мистър Стрейндж му писа още на другия ден и му отговори, че макар наистина да има заклинания за местене на дъжда и слънцето като фигури по шахматна дъска, той би ги използвал единствено при крайна необходимост и съветва мистър Тантъни да последва примера му. Английската магия, писа мистър Стрейндж, е израснала на английска почва и в известен смисъл е била откърмена от английския дъжд. Мистър Стрейндж казва, че като си играем с английското време, ние си играем с Англия, а като си играем с Англия, рискуваме да разрушим самите основи на английската магия. Ние сметнахме това за поразителен пример за гения на мистър Стрейндж, нали така, мистър Тантъни? — и джентълменът от Нотингамшир разтърси приятеля си, от което той примигна няколко пъти.