Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Тя се вгледа по-внимателно. Не, това не беше небето. Това беше мъглявината на долина.
Това беше Мейлморд. Усети го инстинктивно. Сякаш я беше виждала на сън, който си спомняше в момента. Усещаше докосването й и чуваше шепота й.
Мостът беше широк около двадесетина фута и сводест, с дървени парапети, закрепени за скалата и свързани с вериги. Тръгна бързо напред и когато стигна до средата, започна да се спуска. Почти беше стигнала до края, когато на няколко фута пред нея, от дълбок процеп в пода на пещерата, внезапно изникна черното същество.
Както си мърмореше нещо гневно под носа Коглайн спря. Пред тях каналът се разклоняваше в два абсолютно еднакви тунела. По нищо не се разбираше по кой беше тръгнала Брин. Нищо не подсказваше кой от двата би било по-добре да изберат.
— А сега накъде — попита Коглайн Роун. Планинецът го изгледа учудено:
— Отгде да знам.
Старецът поклати глава.
— И аз нямам представа. Ти реши.
Роун се поколеба, огледа се, помисли.
— Не мога. Не е ли все едно кой ще изберем. Може би и двата свършват на едно и също място.
— Тунелите на каналите водят към едно и също място, но не тръгват от едно и също място. Всеки глупак го знае! — изсумтя старецът.
— Дядо — смъмри го остро Кимбър.
Момичето започна да разглежда тунелите, да изучава Черните води, който течаха в издълбаните канали. Накрая вдигна ръце и поклати безпомощно глава.
— Не мога да ви помогна — призна тя като че ли беше длъжна да го направи. — Не мога да разбера кой накъде води. Изглеждат ми абсолютно еднакви. — Обърна се към Роун. — Ти ще трябва да избереш.
Гледаха се известно време, без да помръдват. Накрая Роун кимна:
— Добре. Ще тръгнем вляво. — Мина край тях. — Този тунел поне изглежда, че се връща към пропастта.
Навлезе бързо в тунела, протегнал напред факлата. Лицето му беше мрачно. Коглайн и Кимбър се спогледаха и тръгнаха след него.
Черното същество се надигна от пукнатината на пода на скалата като оживял от приказките призрак и се приведе пред моста. Имаше вид на човек, само дето тялото му беше неокосмено и гладко, сякаш оформено от черна глина. Подпря се на дългите си предни крайници, но дори и в тази поза беше по-високо от Брин. Крайниците и туловището му бяха странни и безформени, сякаш мускулите под кожата бяха пихтиести или просто нямаше никакви мускули. Не приличаше на същество от плът. Повдигна безизразните си очи, а черната като кожата уста се отвори широко. Изсъска глухо и беззвучно.
Кръвта на Девойката от Вейл се смрази. Нямаше начин да се измъкне от съществото. То явно беше поставено там, за да пази моста и да не пуска никой да минава през него. Вероятно Призраците Морди го бяха създали чрез черната магия — създали или призовали от някой отвъден свят и от някое отдавна отминало време, както бяха направили с Джачайра.
Черното същество направи крачка напред — бавно и сигурно. Безжизнените му очи гледаха втренчено. Брин се мъчеше да не помръдва. Не знаеше колко опасно беше съществото, но усещаше, че е много опасно и че ако се обърне или отстъпи назад, то щеше да скочи върху й.
Черната муцуна на съществото се отвори широко и съскането му раздра тишината. Брин се вцепени от ужас. Знаеше какво щеше да се случи. Ето че тя пак трябваше да използва песента на желанията. Гърлото й се сви. Не искаше да използва магията на елфите, но не можеше да остави това чудовище да я залови дори ако това означаваше…
Черното същество внезапно я нападна. Бързината, с която то скочи, я изуми. Направо невероятна. Песента на желанията заседна на гърлото й, нерешителността я сковаваше. Мигът увисна неподвижно като възел в броеницата на времето и Девойката от Вейл зачака удара.
Удар обаче не последва. Внезапно нещо зад нея се стрелна, сграбчи черното същество и го повали с огромна сила. Брин залитна и падна на колене. Беше Уиспър. Песента на желанията явно не е била достатъчно силна, за да противодейства на заповедта на господарката му. Уиспър се е освободил от магията и, е тръгнал след нея!
Противниците се затъркаляха преплетени един в друг с впити нокти и зъби. Черното същество беше напълно изненадано. То беше видяло само девойката от Вейл. Разсъска се гневно и започна да се мъчи да се освободи от блатния котарак, който се беше вкопчил в гърба му. Те продължаваха да се търкалят по моста. Ноктите на Уиспър се забиваха във врата и раменете на чудовището, а то се мяташе и гърчеше обезумяло.