Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Темъл се поколеба.
— Тази нощ… ти видя…
— Нищо не видях — отвърна Стрингс.
Рязко кимване, после момчето се метна на кобилата и дългата му, нашарена от ножове ръка стисна юздите.
Стрингс го гледа, докато се отдалечи в тъмното, поседя още малко на камъка, после бавно отпусна глава в шепите си.
Тримата седяха в шатрата. Топър беше свършил разказа си и сякаш бе останала само тишината. Гамът погледна в чашата си, видя, че е празна, и се пресегна за стомната. И тя беше празна.
Колкото и да го теглеше умората, знаеше, че няма да си тръгне, все още не. На Тавори й бяха разказали за героизма на брат й, а след това — и за смъртта му. „Нито един Подпалвач на мостове не е останал жив. Лично Тайсхрен е видял труповете им, бил е свидетел как са ги пренесли в Лунния къс. Но Гъноуз се е откупил, момиче. Откупил е семейното име. Това поне е сторил.“ Но този нож като че ли се забиваше най-дълбоко. В края на краищата тя беше направила мъчителни жертви, за да възроди честта на фамилията. Гъноуз не беше ренегат, нито беше виновен за смъртта на Лорн. Също като Дужек, като Уискиджак, неговата измяна беше само заблуда. Никакво безчестие нямаше. Така жертвата на Фелисин можеше накрая да се окаже… ненужна.
А имаше и още. Смайващи разкрития. Императрицата, обясни Топър се била надявала Воинството на Едноръкия да дебаркира на северния бряг навреме за нанасяне на двоен удар срещу Армията на Апокалипсиса. Всъщност Дужек трябвало да поеме цялото командване. Гамът можеше да разбере мисленето на Ласийн — да поставиш съдбата на имперското присъствие в Седемте града в ръцете на нова и неизпитана адюнкта си беше прекалена доверчивост.
„Макар че Тавори беше повярвала, че императрицата е направила точно това. Но сега, да разбере, че тази увереност е толкова лишена от… Богове, това наистина беше проклета от Гуглата нощ.“
Дужек Едноръкия идваше, с жалките си три хиляди, останали от Воинството му, ала щеше да закъснее, и според безмилостните оценки на Топър и Тайсхрен, духът му беше прекършен. От смъртта на най-стария му приятел. Гамът се чудеше какво още се е случило в тази далечна земя, в онази кошмарна империя, наречена Панион.
„Струвало ли си е, императрице? Струваше ли си тази опустошителна загуба?“
Реши, че Топър е казал твърде много. Подробностите за плановете на императрицата трябваше да се пресеят през някой по-разсъдлив, не толкова податлив на емоции агент. Ако истината беше толкова важна, трябваше, в края на краищата, да бъде изложена пред адюнктата много преди това — когато все още щеше да е от значение. Да кажеш на Тавори, че императрицата не й вярва, а след това да изразиш жестокото твърдение, че сега тя е единствената надежда за Седемте града… е, малко бяха мъжете и жените, които нямаше да рухнат от това.
Лицето на адюнктата не издаваше нищо. Тя се окашля.
— Добре, Топър. Нещо друго има ли?
Странните очи на Старшия нокът се разшириха за миг, после той поклати глава и стана.
— Не. Желаете ли да предам съобщение на императрицата?
Тавори се намръщи.
— Съобщение ли? Не, няма съобщение. Тръгнали сме на своя поход към Свещената пустиня. Нищо друго няма за казване.
Топър се поколеба, после каза:
— Има още нещо, адюнкта. Вероятно сред вашата армия има поклонници на Финир. Не смятам, че истината за… падането на бога може да се скрие. Изглежда, богът на войната вече е Тигърът на лятото. Няма да е добре за армията да се скърби. Скръбта е анатема за всяка армия, както знаем. Възможно е да има период на трудно приспособяване — няма да е зле да предвидите това и да се подготвите за дезертирания…
— Дезертирания няма да има — отвърна Тавори и твърдият й глас накара Топър да замълчи. — Порталът отслабва, Старши нокът — дори кутията от базалт не може напълно да блокира въздействието на меча ми. Ако ще си тръгвате, съветвам ви да го направите веднага.
Топър се взря в нея.
— Дълбоко сте наранена, адюнкта. И наранявате. Императрицата се надява да вложите необходимата предпазливост и да не предприемате безразсъдни действия. Нищо не бива да ви отвлича във вашия поход към Рараку — ще има опити да ви отклонят от пътя, да ви изтощят с набези и гонитби…
— Вие сте Старши нокът — с железен тон отвърна Тавори. — Ще се вслушвам в съвета на Дужек, защото той е войник, командир. А докато той пристигне, ще следвам инстинктите си. Ако императрицата е недоволна, може спокойно да ме смени. Е, това е всичко. Довиждане, Топър.
Навъсен, Топър се обърна и закрачи към имперския портал. Той рухна след него и остана единствено горчивата миризма на прах.
Гамът въздъхна тежко и полека се надигна от клатещия се походен стол.