Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Кътър крачеше след Тайст Андий, заслушан в тихия съсък на ризницата му — като дъжд по каменист бряг. Тунелът свърши изведнъж, след рязък завой, таванът се разтвори и откри стръмна шахта. Към малкия кръг светлина горе се изкачваше груба стълба от сплетени корени.
Най-сетне излязоха и стъпиха на застлан със сухи листа под от каменни плочи. Слънчевата светлина сипеше прашни лъчи от тесните прозорци и пукнатини във високия покрив — бурята сякаш изцяло беше подминала това място. Една от стените беше рухнала напълно, и тъкмо към нея се запъти Дарист. Кътър го последва и измърмори:
— Малко поддръжка може да направи това място съвсем защитимо.
— Тези надземни постройки не са на Андий. На Едур са и бяха в руини още когато пристигнахме.
— Близо ли са?
— Навлизат в леса. Предпазливо.
— Колко са? Усещаш ли ги?
— Първата група са някъде към двадесетина. Ще ги срещнем на двора. Ще имаме достатъчно място за танца с меча, и стена, на която ще можем да опрем гръб в последните няколко мига.
— Дъх на Гуглата, Дарист, ако ги отблъснем, сигурно ще пукнеш от изненада.
Тайст Андий го погледна през рамо и каза:
— След мен.
Минаха през още няколко порутени зали, преди да стигнат до двора. Обраслите с диви лози стени бяха два човешки боя високи, проядени отгоре. Под клоните и листата прозираха избелели фрески. Срещу вратата, през която излязоха, имаше сводест портал, зад който се виждаше пътека от борови иглички, плъзнали като змии корени и обрасли с мъх камъни — лъкатушеше между сенките на огромни дървеса.
Дворът бе двайсетина крачки на ширина и двайсет и пет — на дължина.
— Прекалено е широко, Дарист. Ще ни обкръжат…
— Аз ще поема центъра. Ти оставаш назад, за онези, които може да се опитат да ме подминат.
Кътър си спомни битката на Аномандър Рейк с демона на улицата в Даруджистан. Стилът, приложен от Сина на Тъмата, изискваше много пространство. Дарист, изглежда, щеше да се бие по същия начин — но според Кътър мечът му беше прекалено тънък за такава свирепа сеч.
— Има ли вложена магия в този твой меч? — попита той.
— Не като влагане, както се разбира обикновено — отвърна Тайст Андий, извади меча и го стисна с две ръце, едната високо под дръжката, другата — малко над ефеса. — Силата на Скръб е в съсредоточеното намерение при сътворяването му. Мечът изисква изключителна воля от този, който го държи. С такава воля не може да бъде надвит.
— А ти имаш ли я тази воля?
Дарист бавно сниши върха на оръжието.
— Ако я имах, този ден нямаше да е последният ти от тази страна на Портата на Гуглата. Е, съветвам те да извадиш оръжията си. Едур намериха пътеката и вече се приближават.
Кътър усети, че ръцете му треперят. Извади двата си най-добри ножа. Разполагаше с още четири за мятане, по два под всяка мишница, прибрани в кожени кании и стегнати с каишки. Развърза ги и избърса потните си ръце в дрехата си.
Тих шепот го накара да вдигне очи. Видя, че Дарист е заел бойна поза, въпреки че върхът на меча продължаваше да сочи каменните плочи.
Видя и още нещо. Килимът от листа и пръст по плочите се беше раздвижил, пълзеше като пометен от невидим вятър, трупаше се към портала в другия край на двора и покрай стените от двете им страни.
— Дръж си очите притворени — тихо каза Дарист.
„Притворени?“
В тъмното зад портата последва неясно движение, после под арката се появиха три фигури.
Високи бяха колкото Дарист, със сиво-белезникава кожа. Дълга кафява коса, навързана и заплетена с фетиши. Нанизите от нокти и кучешки зъби допълваха варварския облик на бронята им от грубо ощавена кожа, с набити по нея бронзови пъпки. Шлемовете им, също от бронз, бяха оформени като мечи или вълчи черепи.
Липсваше им вроденото величаво благородство, което излъчваше Дарист — или Аномандър Рейк. Много по-брутални изглеждаха тези Едур. Стискаха ятагани с черни остриета и кръгли щитове, обшити с тюленова кожа.
Тримата се поколебаха срещу Дарист, после този в центъра изръмжа нещо на език, непонятен за Кътър.
Среброкосият Тайст Андий сви рамене, без да отвърне нищо.
Едур в средата извика нещо — явно настойчива заповед. След това тримата стиснаха оръжията си за бой и вдигнаха щитовете.
Кътър успя да зърне още воини, струпани на пътеката зад портата.
Тримата пристъпиха в двора в позиция „щипци“, със средния Едур на една стъпка зад другарите си от двете му страни.
— Не знаят как ще го направиш — промърмори младият дару. — Никога не са се сражавали срещу…