Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Крисчън...
Той запуши устата ми с целувка.
- Стига за това - каза задъхано и си спомних за обещанието, което си бях дала: да не го притискам.
- И не ми криви устни! - добави той. - Ела, искам да ти изсуша косата.
И темата наистина бе приключена.
Облякох тениска и шорти и седнах между краката му.
-- Кларк каза ли нещо друго, докато бях в безсъзнание?
- Не се сещам.
- Чух някои от разговорите.
Четката в косата ми замръзна.
- Така ли? - попита Крисчън почти безизразно.
- Да. Баща ми, баща ти, детектив Кларк... майка ти.
- А Кейт?
- И Кейт ли е идвала?
- За мъничко. И тя ти е ядосана.
- Стига вече с тази кампания „Всички да се сърдим на Ана“. Става ли?
- Само ти казвам каква е истината - каза той, озадачен от изблика ми.
- Добре, признавам, беше безразсъдно, но сам знаеш, че сестра ти беше в опасност.
Лицето му помръкна.
- Да, права си. - Изключи сешоара, остави го до себе си и стисна брадичката ми между пръстите си.
- Благодаря ти - каза съвсем изненадващо. - Но повече никакви такива, или следващия път ще те пляскам до посиняване.
- Не би го направил!
- Ще го направя! Бог ми е свидетел, че не се шегувам. Дори имам разрешението на баща ти. - Засмя се. „О, не може да е вяр-но, само се шегува. Или май не се“. Хвърлих се отгоре му, но той се извъртя настрани, така че паднах на леглото право в ръцете му и усетих силна болка в ребрата. Той пребледня.
- Дръж се прилично! - скара ми се.
- Съжалявам - казах и го погалих по бузата.
- Ана, сериозно, изобщо не мислиш за здравето си. - Вдигна тениската ми и сложи длан на корема ми. Дъхът ми спря. - А и вече си с дете - прошепна и прокара пръсти по ръба на шортите ми, галеше кожата ми.
И желанието изригна неочаквано, горещо, гъсто, тежко и кръвта ми го разнесе из цялото тяло. Ръката му се отмести към палавото кичурче и го сложи зад ухото ми.
Не - прошепна той.
„Какво не?“
- Хич не ме гледай така! Видях на какво приличат ребрата ти. И отговорът ми е не! - каза той категорично и ме целуна по челото.
Сгърчих се недоволна и замрънках:
- Крисчън!
- Не. В леглото!
- В леглото?
- Трябва да почиваш.
- Искам теб.
Той затвори очи, поклати глава, като че ли се бореше със себе си, с изкушението, но когато ги отвори, погледът му беше твърд.
- Просто изпълни това, което ти се казва, Ана.
За секунда си помислих, че мога да приложа друга тактика и да се съблека, но се сетих за охлузванията по ребрата. Не, така нямаше да спечеля битката.
Кимнах с нежелание.
- Добре - казах и му се намусих.
Той се усмихна развеселено.
- Ще ти донеса обяд.
- Ще готвиш, така ли?
- Не, ще стопля нещо. Госпожа Джоунс беше доста заета. - И се засмя.
- Крисчън, мога да наготвя. Добре съм. По дяволите, щом искам секс, значи съм достатъчно добре, за да сготвя нещо! - Седнах в леглото, като се опитах да прикрия парещата болка в ребрата.
- В леглото! - Очите му блеснаха и той посочи възглавницата.
- Ела при мен. - Съжалих, че не бях облякла нещо по-съблаз-нително, а не тениска и шорти.
- Ана, лягай и се завивай! Веднага!
Намусих се, станах и безцеремонно свалих шортите, без да откъсвам очи от него. Устните му се извиха в усмивка и той отметна завивката.
- Чу какво каза доктор Синг. Да почиваш! - Гласът му беше доста по-мек.
Мушнах се под завивката и скръстих ядно ръце.
- И не мърдай! - каза той, но нямаше нищо по-сигурно от това, че цялата ми драма му се струва забавна, което ме ядоса още повече.
Пилешката яхния на госпожа Джоунс бе едно от любимите ми ястия. Крисчън се хранеше с мен, седнал на леглото с кръстосан и крака.
- Супер си го... стоплил - засмях се аз.
Изядох всичко и ми се доспа. Значи това му е бил планът? Да ме приспи?
- Изглеждаш уморена - каза той и взе таблата с чинията ми.
- Уморена съм, да.
- Добре, спи. - Целуна ме. - Имам малко работа. Ако няма да ти преча, ще седна да си я върша тук.
Кимнах. Опитах се да се преборя със затварящите се клепачи, но не успях. Нямах представа, че една пилешка яхния може да изтощи човек толкова.
Събудих се по здрач. Стаята беше обагрена в бледорозови сенки. Крисчън седеше в един от фотьойлите, гледаше ме, сивите му очи светеха с луминесцентна светлина на фона на мекия здрач. Държеше някакви листове. Лицето му беше пепелявосиво.
- Какво става? - попитах и седнах бързо в леглото, без да обръщам внимание на острата болка в ребрата.
- Уелч. Току-що си тръгна.
„Мамка му!“
-И?
- Живял съм с оня задник - прошепна той.