Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
Може и права да е била кадъната за себе си. Съвестта си да е чувствала чиста. Ама аз какво да кажа за мен самия? Ако Ибрахим Октай беше помогнал на Сеид ефенди да умре, кой пък бе помогнал на убиеца? Аз, миличък! Аз! С моето дрънкане във файтона. Кой ме би да разправям какви сме и що сме?! Да съблазнявам мръсника с богатството на стареца? А и за себе си подхвърлих — ей тъй, между другото уж, че съпрузите ще останат в Истанбул, пък аз ще ходя да уча в Швейцария. Да се похваля, да не би да помисли докторът, че съм момче за всичко, а да разбере, че съм личност, избрана за велико бъдеще.
Виж какво — може и да преувеличавам своята вина. Може и без моите приказки Ибрахим Октай да усетеше какви сме и да постъпеше по същия начин. Ама че плямпах, не бива да крия. А тогава смятах, че точно моята голяма уста изкуси убиеца, подмами го, насъска го за злодейството.
Как да не съм мнителен, ми кажи?! Където и да живях, а най-много тук, в София, не само на своя глава го понесох, но и безчет пъти го гледах при други хора. Откриеш ли си малко гърба — ще се намери ръка да ти забие ножа. Довериш ли се на ближен — ще дойде ден да те предаде. Похвалиш ли се със своя радост — сто завистника ще подбудиш да ти вгорчат живота…
Асие ханъм сякаш отгатна какво ме мъчеше и през трупа попита:
— Откъде знае за Сеид ефенди? Ти ли му каза?
— Две думи — смънках гузно.
— Две думи три гроба копаят! Дано и той се продъни там! — прокле тя доктора.
— Асие ханъм — обадих се след малко, — парите ми свършиха. Ще дойдат хора за погребението…
Вярно беше, че доста понамаляха. Не носех много на парахода, защото бях ли със Сеид ефенди, той се разплащаше. А каквото имах, повечето отиде за файтона, за хотела и най-много за доктор Октай и Кайзо. Широко харчех аз в Анталия, но и малко отделях за спестяване. Сеид ефенди ме поучи. Имаше тогава една банка, Делова банка се казваше, с клон в града. Там си бях открил влог и документ ми издадоха, разбира се, ама не вярвах, че мога да тегля от Съръбаир.
— Аз пари не държа — отвърна ми ханъмата. — Каквото имаше в кесията му — кимна тя към мъртвеца и пак се разплака.
Почаках да се успокои и рекох:
— Да видим в куфарчето…
Станах, сложих го на стола и тя го отвори — сигурно бе намерила ключето пак в кесията на покойника. През рамото й следях как повдигна папките, порови тук-там — пари нямаше.
— Да погледна за какво са книжата — предложих.
— Каквото си гледал — свърши! — хлопна тя капака. — Други ще гледат вече. И прави му сметката да липсва нещо!
— Чист съм! — опънах се като струна. — Един влог имам в Делова банка — от заплатата съм късал. Пък и да съм крал, в книжата не е записано…
— Вдън земя да се скриеш — не ме слушаше тя, — моите хора ще те намерят!
Неудобно беше да питам за обещаното от Сеид ефенди, но тя ме предизвика да кажа:
— Асие ханъм, ти чу, че господарят ми е заделил мая. Ще му пренебрегнеш ли волята?
— Ако ти е наречено нещо, ще ти се даде — посочи тя куфарчето.
— Ами дай да видя! Да знам какво ще правя! — настоях.
— Не! — вресна като коза ханъмата.
Добре почнахме, за да си издерем очите, но вратата се хласна, показа се четвъртитата глава на Кайзо.
— Идем! — ухили се той. — Имамът нареди.
Едно хубаво нещо мога да кажа за него, и то е, че много помогна при погребението на Сеид ефенди. Плати му се, разбира се. Няма да изреждам всичко от подготовката — решено бе мъртвецът да бъде предаден на следващия ден по обед. Разви се платното, извърнахме се ние ужасени от гроба, пропадна тялото в черната земя. Битти! Свърши!