Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
- Автор: Кирков Димитър
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Захари Стоянов“
- ISBN: 954-8047-92-6
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:
Поради тая сценка и от мен се боеше. Когато на човек от зор му се размърдат чивиите, той почва да гледа на света според новото разместване. Сложила ме веднъж в ролята на любовника, Асие ханъм дотам се бе замаяла, та вярваше, че точно тая роля ще играя в нейната постановка. Траял съм до време значи, пък като го няма Сеид ефенди, ще скоча да я награбя.
Всичко друго разбирах и можех да оправдая, ама това нещо направо ме влудяваше, докато се обяснявахме. Говорим за неща сериозни, дето ми решават бъдещето, ама прави стоим от двете страни на кревата. Направя ли крачка да се разтъпча, и тя мръдне от другия край. Варди се да не я погна изведнъж и да я скепцам за шалварите. Какво ли не й приказвах да я успокоя. Включително грубости. Че е стара за мен, че не ми харесва и пет пари не давам за нея. Не се доверява обаче, смята, че я залисвам. Мръсник съм бил, по очите ме усетила, защото съм гледал мазно като земпаре39. По едно време тъй ме раздразни, че си рекох: ще взема да рипна през леглото и я уловя, та да видим ще пищи ли дъртата пастърма и какви игри ми играе. Но се сдържах — и по-добре. Не се знае дали тая сценка на ужким нямаше да се превърне в нещо истинско и грозно…
Ще си помислиш може би, че Асие ханъм е била луда. Или че дълго време си е потискала мераците, докато избият по тоя шантав начин. С първото не съм съгласен, във второто не съм сигурен, макар подобни работи да стават по света. Вярно е едно — че на тая домашна жена, дето рядко бе прекрачвала прага на къщата си, изневиделица й се струпа голям товар. Мъжът й умря, убийца я изкараха, в изневяра я набедиха. За неопитен човек като нея да прекара такова нещо е все едно гол охлюв през жарава да пропълзи. Така че наистина временно се беше шашардисала.
Ама мисля, че и друго има. Защо по тоя начин си показа шашкънията? Тя бе крита жена, от някогашните кадъни, макар да бе хвърлила яшмака. От майка си, от баба си още научила, че най-важно за една жена е да се крие, пред мъжко око да не излиза — там е главната опасност за нея. Мъж ли е — за едно нещо се точи той на жената. Такъв ще да е бил защитният рефлекс на Асие ханъм, дълбоко изкопаният отбранителен ров при съмнително мъжко приближаване. И ето че злощастните събития мен поставиха на ръба на укреплението, мен нарочи тя за похитител на кадънската си чест и почтеност…
Ама все пак това са гадания, плъзгава материя, психологии, както му казват. Каквото и да ставаше в душицата на Асие ханъм, на устата й беше едно — в Съръбаир да остана, на парахода да не се качвам, да не ни видят близките в Истанбул, че слизаме заедно. Туй молеше, за туй ме заклинаше. Едната дъщеря и зетят ме бяха виждали предишната година. Не можеха да знаят обаче, че и аз съм тръгнал да се преселвам със старите. Какво им е казала после Асие ханъм, не ми е известно. Напълно ли ме скри, споменала ли е, че заедно сме пътували до Съръбаир и ме писа беглец след смъртта на Сеид ефенди?…
В началото аз не се съгласих, разбира се. Нямам работа в Съръбаир, казвам й, пък щом толкоз те е страх, настрана ще стоя в парахода и последен ще сляза на пристанището — когато си идете. Не, къса и хвърля тя, ще те зърнат случайно и още по-лошо ще стане, по-подозрително. Безумица някаква — как да я убедиш?! Качиш ли се, заплашва ме кадъната, аз ще се хвърля в морето! По-добре смърт, отколкото позор! Какъв позор?! — почвам от начало, ама виждам, че от миг на миг все повече я лови истерията. Тъй доста време си премятахме подобни думи като горещ картоф, докато кряснах:
— Ами парите! Искам си ги, както Сеид ефенди рече!
— Това скоро ще се разбере — отвърна Асие ханъм. — Кълна се — ще те известя! Ти само чакай тук! Пък сега — допълни, — каквото има, ще ти го дам. Само обещай!
Извади портфейла на мъжа си, подхвърли го на леглото.
— И куфарчето да видя! — нареждам.
Скръцна й сърцето, но тоя път даде ключа. Зарових се вътре — Сеид ефенди бе взел и нужни, и ненужни неща, за спомен. В банковите преводи обаче името ми нийде го нямаше. Ама той човекът каза, че тепърва ще урежда моето положение. Разминах се с добрата съдба! За малко, но се разминах! Иначе сега в Турция висш магистрат можеше да съм…
39
Развратник.