Тайната история

Той сви рамене.

— Не е моя работа — продължи, извади една изкривена цигара и смачка празния пакет в ръката си. — В колежа хората ме притесняваха, така че преди да дойдем тук, отидох да спя у тях. Чух я да говори по телефона.

— Какво каза?

— А, нищо, но когато я чуеш да шепне в два-три през нощта, започваш да си задаваш въпроси — той се усмихна мрачно. — Предполагам, мислела е, че съм дълбоко заспал, но да ти призная, не спях толкова добре… Така да е — вметна, когато видя, че не му отговарям. — Нищо не знаеш за това.

— Не знам.

— Вярно бе.

— Наистина не знам.

— Тогава какво правехте там вътре?

Погледнах го за миг, после извадих шепата хапчета и протегнах отворена длан, за да ги види.

Наведе се напред със сключени вежди, а после доста изненадващо мътните му очи се избистриха и придобиха разумен изглед. Съвсем делово избра една капсула и я вдигна към светлината.

— Какво е? Знаеш ли?

— „Судафед“ — отговорих. — Не си прави труда. Тук няма нищо.

Подсмихна се.

— Знаеш ли защо? — и за първи път ме погледна с истинска добронамереност. — Защото не сте търсили на правилното място.

— Моля?

Погледна през рамо.

— Надолу по коридора. След спалнята на домакините. Щях да ти кажа, ако беше попитал.

Зяпнах го.

— Откъде знаеш?

Прибра капсулата в джоба си и ме погледна с недоумение:

— Почти съм израснал в този дом. Добрата Кати взема поне шестнадесет различни вида приспивателни.

Погледнах към затворената врата на спалнята на домакините.

— Не. Не сега.

— Защо не?

— Заради бабата на Бъни. Трябва да полегне, след като хапне. Ще дойдем по-късно.

Положението долу се бе прояснило, но не много. Камила никъде не се виждаше. Отегченият и пиян Чарлс се бе свил в един ъгъл и притискаше чаша в слепоочието си, а разплаканата Марион му бръщолевеше нещо, косата й бе пристегната назад с една от онези огромни панделки, предлагани в каталога на „Талботс“. Не бях имал възможност да говоря с Чарлс, тъй като тя почти неотлъчно бе до него, откакто бяхме пристигнали. Не знам защо се бе лепнала за него толкова здраво, може би защото не говореше с Клоук, а братята на Бъни бяха или женени, или сгодени, а от останалите мъже в нейната възрастова група — братовчедите на Бъни, Хенри и аз, Брам Джързи и Руни Уин, Чарлс бе най-добре изглеждащият.

Той погледна към мен над рамото й. Не ми стискаше да се приближа и да го спася, затова погледнах встрани, но точно тогава някакъв мъник, който бягаше от своя брат, ухилен и с големи уши като дръжки на чаша, се мушна между краката ми и едва не ме събори.

Започнаха да се въртят около мен. По-малкият, ужасен и пищящ, се хвърли на пода и ме сграбчи за коленете.

— Задник — подсмъркна малкият.

Другият се спря, отстъпи една крачка назад, а в погледа му имаше нещо злобно и почти похотливо.