Кралица на въздух и мрак [bg]

— Тогава защо не каза на Себастиан? — изсъска Ема. — Ако си искала да се отървеш от нас…

— Не искам да се отърва от вас. Искам да сключа сделка.

Джулиън вдигна десния си ръкав толкова рязко, че платът се скъса. Около китката му беше парцалчето, което бе носил през цялото време в земите на феите, все така изцапано със засъхнала кръв.

— Това е кръвта на сестра ми — процеди той. — Кръв, която ти проля. Защо бих поискал да сключа сделка с теб?

Анабел изобщо не изглеждаше трогната от гледката на кръвта на Ливи.

— Защото искате да се приберете у дома — каза. — Защото не сте в състояние да престанете да мислите какво би могло да се случва с останалите от семейството ви. Аз все още съм способна на могъща черна магия. Черната книга действа още по-добре тук. Мога да отворя Портал, който да ви отведе у дома. Аз съм единствената в този свят, която е в състояние да го стори.

— Защо би го направила за нас? — попита Ема.

По устните на Анабел пробяга особена усмивчица. В червената си рокля, тя сякаш плаваше — като капка кръв във вода.

— Инквизиторът ви изпрати в Земите на феите, за да умрете. Клейвът ви ненавижда и ви иска мъртви. Само защото искахте да защитите онова, което обичате. Как бих могла да не разбирам какво е усещането?

Това, почувства Ема, беше сериозно изкривена логика. Джулиън обаче се взираше в Анабел така, сякаш беше кошмар, от който не бе в състояние да извърне очи.

— Ти се подложи на магия — продължи Анабел, приковала поглед в Джулиън. — За да не изпитваш нищо. Усетих го, когато те видях в Земите на феите. Видях го и почувствах радост. — Тя направи пирует и червената й рокля се завъртя около нея. — Превърна се в същото, в което и Малкълм. Той се откъсна от емоциите си, за да си ме върне.

— Не — заяви Ема, неспособна да понесе изражението върху лицето на Джулиън. — Той се опита да си те върне, защото те обичаше. Защото изпитваше чувства.

— Може би в началото. — Анабел спря да се върти. — Ала докато ме възкреси, вече не беше така, нали? Плени ме и ме измъчва през всички онези години, за да може да ме възкреси заради себе си, не заради мен. Това не е любов, да пожертваш щастието на онзи, когото обичаш, за своите нужди. Докато успее да ме възкреси, беше толкова откъснат от света, че го беше грижа за целта му повече, отколкото за онези видове любов, които имат значение. Нещо, което беше истинско, чисто и красиво, стана омърсено и зло. — Тя се усмихна и зъбите и проблеснаха като перли. — Престанеш ли да изпитваш емпатия, се превръщаш в чудовище. Тук може и да не се намираш под въздействието на магията, Джулиън Блекторн, но какво ще стане, когато се прибереш? Какво ще сториш тогава, когато не си в състояние да изпитваш онова, което изпитваш?