Кралица на въздух и мрак [bg]

Да не би да е телохранителят на Себастиан? — зачуди се тя. — Може би на Себастиан му е забавно да си вземе един от героите на Клейва като домашен любимец и да го държи като на каишка до себе си.

И накрая — Аш. Облечен в дънки и тениска с дълъг ръкав, с електронно устройство в ръка, той се бе изтегнал в едно кресло на известно разстояние от тях и играеше видео игра, която ту светваше, ту угасваше, огрявайки острите черти на лицето му, връхчетата на ушите му.

Студеният поглед на Себастиан се плъзна по Ема и Джулиън и тя усети как цялото й тяло настръхва. Знаеше, че руните им бяха покрити с плат и грим, ала въпреки това имаше чувството, че Себастиан може да прозре през нея. Сякаш начаса щеше да разбере, че не са Помрачени.

— И това ако не са влюбените пиленца — провлачи той и погледна към Ема. — Досега май не ти бях виждал лицето. Гаджето ти обикновено е прекалено заето да го смуче.

— Съжалявам, че сме ви подразнили, сър — отвърна Джулиън с безизразен, монотонен глас.

— Не ме дразни — каза Себастиан. — Просто констатирам. — Той се облегна в стола си. — Аз предпочитам червенокосите.

Нещо пробяга по лицето на Джейс, прекалено бързо, за да може Ема да разчете значението му. Аш обаче вдигна поглед и Ема се напрегна. Ако ги разпознаеше…

Той отново наведе глава към играта си, с напълно незаинтересовано изражение.

На Ема й беше трудно да не се разтрепери. Стаята беше нетърпимо студена, погледът на Себастиан — още по-студен. Той сплете пръсти под брадичката си.

— Вихрят се слухове, че някоя си Ливия Блекторн подготвя жалко въстанийце някъде в центъра.

Стомахът на Ема се сви.

— Тя не означава нищо за нас — побърза да каже Джулиън.

Звучеше така, сякаш наистина го мисли.

— Естествено, че не — каза Себастиан. — Ала някога сте били неин брат и нейна приятелка. Човеците са окайващо сантиментални. Възможно е да я прилъжем да ви се довери.

— Ливи никога не би се доверила на двама Помрачени — каза Ема и замръзна.

Беше грешният отговор.

Златните очи на Джейс се присвиха с подозрение. Понечи да каже нещо, но Себастиан го прекъсна с нехайно махване на ръка.

— Не сега, Джейс.

Лицето на Джейс придоби празно изражение и като се извърна от Себастиан, отиде при Аш, навеждайки се над гърба на стола му, за да посочи нещо върху екрана на играта му. Аш кимна.

Почти би могло да изглежда като умилителен, братски момент, ако не беше толкова изродено и ужасно. Ако полилеят над главите им не беше направен от замръзнали човешки ръце, всяка от които стискаше факла, хвърляща демонска светлина. Ако Ема можеше да забрави лицата под пода.