Махалото на Фуко

— Естествено, съгласи се Диоталеви.

Продължих:

— Даваме ли си сметка? Постел е велик магистър на френското ядро, който очаква контакта с английската група. Но умира през 1581-а, три години преди срещата. Изводи: първо, инцидентът от 1584-а се случва, защото в този момент липсва големият ум на Постел, който би бил в състояние да разбере объркването с календарите; второ, „Сен Мартен“ е бил мястото, където Тамплиерите винаги са си били у дома и където се притаявали в очакване на човека, натоварен с установяването на третия контакт. „Сен Мартен“ е бил Убежището!

— Всичко си идва на мястото.

— Сега внимавайте. По времето на пропуснатата среща Бейкън е едва на двадесет години. Но през 1621-ва става виконт Дьо Сейнт-Олбанс. Какво открива в наследствените документи? Загадка. Едно се знае: че точно тази година някой го обвинява в корупция, тъй че го арестуват и известно време го държат в затвора. Бейкън е открил нещо, което е всявало страх. У кого? Но е сигурно, че по това време именно Бейкън е разбрал, че „Сен Мартен“ се държи под контрол, и е замислил идеята да осъществи там своя Соломонов дом, лабораторията, в която по експериментален път би могло да се стигне до тайната.

— Но какво е това, което би ни помогнало да свържем наследниците на Бейкън с революционните групи от края на осемнадесети век? — запита Диоталеви.

— Не може ли да е масонството? — предложи Белбо.

— Прекрасна идея. Всъщност Алие вече я подсказа онази вечер в замъка.

— Трябва да подредим събитията. Какво точно е станало в тези среди?