Махалото на Фуко

На следващата вечер поканихме Алие да дойде с нас в „Пилад“. Тъй като новите постоянни посетители на бара се бяха върнали към сакото и връзката, присъствието на нашия гостенин с неговия тъмносин раиран костюм, снежнобяла риза и златна игла на връзката направиха впечатление. За щастие, в шест часа вечерта „Пилад“ беше доста празен.

Алие смути Пилад, като си поръча коняк от прочута марка. Имаше, разбира се, но украсяваше рафтовете над тезгяха, неначенат може би от години.

Алие говореше, наблюдавайки течността срещу светлината, а след това затопляйки я с длани, при което изваждаше на показ златни копчета за ръкавели в египетски стил.

Показахме му списъка, като му обяснихме, че сме взели данните от ръкописите на диаболистите.

— Няма съмнение, че Тамплиерите са свързани с древните ложи на майсторите зидари, формирани по време на строежа на Соломоновия храм. Както няма съмнение, че оттогава тези общества величаят подвига на архитекта на Храма, Хирам, станал жертва на загадъчно убийство, и призовават той да бъде отмъстен. След като започва преследването, мнозина рицари от Храма вероятно наистина са се влели в тези братства на занаятчии, сливайки мита за отмъщението на Хирам с мита за отмъщението на Жак дьо Моле. През осемнадесети век в Лондон още действуват ложи на истински зидари, така наречените „оперативни ложи“, но постепенно някои скучаещи аристократи, при това многоуважавани, привлечени от техните традиционни ритуали, масово пожелават да се включат в тях. По този начин действуващото зидарство, история на истински зидари, се превръща в спекулативно зидарство, история на символични зидари. В тази атмосфера някой си Дезагюлие, защитник на Нютон, подтиква един протестантски пастор, Ендерсън, да основе ложа на Братята Зидари с деистична насоченост и се заговаря за масонските организации като за масонски общества, за корпорации, които датират от четири хиляди години, от времето на основателите на Соломоновия храм. Ето ви и причината за маскарада на масоните — престилката, мистрията и чука. Но може би тъкмо затова масонството се превръща в мода, привлича аристократите — заради родословните дървета, за които намеква, но допада още повече на буржоата, които не само могат да се събират с аристократите като равни с равни, но дори добиват правото да носят сабя. Цялото унижение на съвременния свят, който се ражда, е тук — благородниците имат нужда от среда, където да влизат в контакт с новите производители на капитали, а производителите на капитали пък вероятно търсят своето узаконяване.