Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— Нямаше ли противопоставяне между Великия Изток и Шотландската Ложа?
— Само на думи. Ето ви един пример: в ложата на Деветте Сестри беше влязъл Франклин, който, естествено, се стремеше да я подчини на светските схващания (интересуваше го само поддръжката за неговата американска революция)… Но в същото време един от Великите Майстори беше граф Дьо Мили, който търсеше еликсира за дълголетие. Понеже беше глупак, както правел експериментите си, се отровил и умря. Вземете Калиостро: от една страна, изобретяваше египетски ритуали, а от друга, беше замесен в аферата с колието на кралицата, скандал, подбуден от новите властници, за дискредитиране на Стария Режим. Между тях беше и Калиостро, разбирате ли? Опитайте се да си представите с какъв тип хора човек трябваше да съжителствува…
— Сигурно е било мъчително, съгласи се Белбо.
— Но кои са тези барон Фон Хундовци, които търсели Непознатите Управници? — запитах.
— Наред с фарса, разиграван от буржоазията, се появяват други групи с твърде различни стремления, които, за да привлекат привърженици, се отъждествяват с масонските ложи, но преследват по-далечни цели. Точно тук се включва темата за Непознатите Управници. Но все пак Фон Хунд не е сериозен човек. В началото убеждава привържениците, че Великите Управници са Стюартите. После постановява, че целта на Ордена е да възвърне първоначалните богатства на Тамплиерите, и започва да събира средства откъдето може. Но тъй като не му достигат, попада в лапите на някой си Старк, който твърди, че е научил тайната за получаването на злато от истинските Непознати Управници, чието седалище се намирало в Петербург. Тогава около Фон Хунд и Старк започват за се навъртат куп дребни теософчета и алхимичета, новоизлюпени розенкройцери и всички заедно избират за Велик магистър един честен аристократ, херцог Фон Брауншвиг. На него веднага му става ясно, че се е озовал в не твърде приятна компания.
Един от членовете на Охраната, ландграфът на Хесе, извиква при себе си граф Сен-Жермен, смятайки, че този благородник ще може да му произведе злато, а както знаете, по това време всеки каприз на господарите трябваше да бъде задоволяван. Но на всичко отгоре всички вярваха в свети Петър. Уверявам ви, веднъж Лаватер332, който беше гост на ландграфа, се принуди да вдигне скандал на херцогиня Девъншир, която си бе въобразила, че е Мария Магдалина.
— А разните Вилермоз и Мартинес де Паскуали, които основават секта подир секта?…
— Паскуали беше авантюрист. Извършваше теургични операции в една тайна стая, ангелските духове му се явявали под формата на светлинни надписи и йероглифи. Вилермоз пък го вземаше насериозно, защото беше много запален, почтен, но наивен. Беше побъркан по алхимията и мечтаеше за Великото Дело, към което избраниците трябвало да се стремят, за да открият точката на сливане между шестте благородни метала, като изучават съотношенията помежду им, скрити в шестте букви на първото име на Бог, в което Соломон бил посветил своите ученици.
— И какво?
— Вилермоз основава множество организации и влиза в най-различни ложи едновременно, както беше нормално по онова време, именно за да постигне онова окончателно Откритие, страхувайки се, че то се спотайва винаги другаде, което действително ставаше, и това е може би единствената истина… Затова се присъедини към Избраниците Коен на Паскуали. Но през седемдесет и втора Паскуали изчезва, заминава за Сан Доминго и изоставя всичко на произвола на съдбата. Защо забягва? Подозирам, че се е добрал до някаква тайна и не е искал да я споделя. Във всеки случай мир на душата му, той изчезна някъде в този мрачен континент както заслужаваше…
— А Вилермоз?
— В тези години всички бяха разтърсени от смъртта на Сведенборг333, човек, който можеше да научи на много неща нашия болен Запад, ако Западът бе пожелал да се вслуша в думите му, но векът вече се бе спуснал към революционната лудост, за да следва амбициите на Третото съсловие… Тъкмо в тези години Вилермоз чува да се говори за Строгото Съблюдение на Храма, създадена от Фон Хунд, и веднага се запалва. Казали са му, че един Тамплиер, който се обявява за такъв, тоест основава открито тамплиерска организация, не е Тамплиер, но осемнадесети век беше време на голяма доверчивост. Вилермоз се опитва заедно с Фон Хунд да създаде различните секти, споменати във вашия списък, до момента, в който Фон Хунд не е разобличен, искам да кажа, докато не се разбира, че е от хората, които бягат, открадвайки касата, и херцог Фон Брауншвиг го прогонва от организацията.
Хвърли още един поглед на списъка.
332
Йохан Каспар Лаватер (1741–1801) — швейцарски писател и теолог.
333
Емануел Сведенборг (1688–1772) — шведски учен и теософ, занимавал се с проблемите на науката, създател на мистична секта („Църква на Новия Йерусалим“).