Махалото на Фуко

Почукахме и вратата се отвори като по вълшебство. Влязохме в обширен салон, украсен със седмосвещници, библейски тетраграми и шестоъгълни звезди. Стари цигулки, потъмнели от времето като музейни картини (или май се казваше обратното?), бяха струпани при входа върху продълговата странно деформирана маса. Един голям препариран крокодил беше окачен за свода на пещерата и леко се люлееше от вечерния полъх при слабата светлина на единствената факла, или на много, или на никаква. В дъното, пред нещо като палатка или балдахин, под който се издигаше малък олтар, коленичил в молитвена поза, един Старец мърмореше безспир и светотатствено седемдесет и двете Имена на Бога. Разбрах, по някакво светкавично озарение на Нус305, че това беше Хайнрих Кунрат.

— Казвайте главното, Дий, обърна се той към нас, прекъсвайки молитвата си, какво искате?

Приличаше на натъпкан със слама броненосец, на някаква древна игуана.

— Кунрат, каза Дий, Третата среща не се състоя.

Кунрат избухна в ужасен гняв:

— Lapis Exillis! И какво да правим?

— Кунрат, каза Дий, бихте могли да хвърлите една примамка и да ме свържете с германската линия на Тамплиерите.

— Чакайте да помислим, отвърна Кунрат. Бих могъл да попитам Майер, който има много връзки в двора. Но вие ще ми откриете тайната на Девичето Мляко, на Най-забулената философска Пещ.

Дий се усмихна. О, божествената усмивка на Мъдреца! После се вглъби сякаш в молитва и прошепна:

— Когато поискаш да превърнеш и преобразиш във вода или в девиче мляко сублимирания живак, постави го на плочката между купчинките и потира с Нещото, което трябва да бъде грижливо стрито на прах, недей го покрива, но стори тъй, че топлият въздух да действува върху голата материя, дай й огъня на три въглена и поддържай го жив осем слънчеви кръговрата, после го извади и добре го счукай, докато стане неосезаем. Като направиш туй, постави веществото в стъклен аламбик и подгрей го на Balneum Mariae над казан с вода по начин да се приближава до водата на не повече от два пръста и същевременно раздухвай огъня под казана. Тогава, и само тогава, макар живото сребро да не докосва водата, намирайки се то в това топло и влажно лоно, то ще се превърне във вода.

— Учителю, каза Кунрат, като падна на колене и целуна мършавата полупрозрачна ръка на доктор Дий. Учителю, така ще сторя. И ти ще имаш което искаш. Спомни си тези думи: Розата и Кръста. Ще чуеш да се говори за тях.

Дий се загърна в своята широка роба, тъй че останаха да се виждат само блестящите му коварни очи.

— Да вървим, Кели, каза. Този човек е вече наш. А ти, Кунрат, дръж далече от нас Голема си, докато се върнем в Лондон. И докато Прага не се превърне в една-единствена клада.

Но преди да си тръгне, Кунрат, пълзейки, сграбчи края на дрехата му.

— Може би ще дойде при теб някой ден един човек. Ще иска да пише за теб. Бъди му приятел.

— Дай ми властта, каза Дий с неописуем израз на мършавото си лице, и неговото щастие е сигурно.

Излязохме. Над Атлантическия океан ниското налягане напредваше в източна посока срещу високото, нахлуващо откъм Русия306