Махалото на Фуко

— Добре, съгласих се, да приемем, че може да се установи връзка между двата факта. Но как ще минем от Сейнт-Олбанс към Махалото?

Разбрах как само след няколко дни.

— И така, Сейнт-Олбанс е абат на „Сен Мартен-де-Шан“, който се превръща в един вид протамплиерски център. Бейкън чрез своя изповедник установява таен контакт с друидите, последователи на Сейнт-Олбанс. Сега слушайте: докато Бейкън започва кариерата си в Англия, във Франция приключва своята Гийом Постел.

(Долових едва забележима промяна в изражението на Белбо, спомних си за разговора по време на изложбата на Рикардо. Постел му напомняше за този, който по всяка вероятност му бе отнел Лоренца. Но беше само за миг.)

— Постел учи иврит, опитва се да докаже, че е основата на всички езици, превежда „Зоар“ и „Бахир“321, контактува с кабалисти, лансира един проект за световен мир, близък до този на германските розенкройцерски групи, прави усилие да убеди краля на Франция да сключи съюз със султана, посещава Гърция, Сирия, Мала Азия, учи арабски, с една дума, възпроизвежда маршрута на Кристиан Розенкройц. И не случайно се подписва под някои документи с името Розиспергиус, този, който пръска роса. И Гасенди322 в своята „Examen Philosophiae Fluddanae“323 пише, че „Розенкройц“ идва не от „роза“, а от „ros“, „роса“. В един от ръкописите си говори за някаква тайна, която трябва да се съхранява дотогава, докато настъпи моментът, и казва: „Не хвърляйте бисера си пред свините.“324 И знаете ли къде се явява този цитат от Евангелието? На титулната страница на „Химическата венчавка…“. Отец Марино Марсен, когато изобличава Розенкройцера Флъд, казва, че е от същото тесто като онзи atheus magnus325 Постел. От друга страна, изглежда, Дий и Постел са се срещнали през 1550, макар да не са знаели, а и не са могли да знаят още тридесет години, че те двамата са великите магистри на Плана, определени да се срещнат през 1584 година. Ето, Постел заявява, чуйте, чуйте, че бидейки пряк потомък на най-големия син на Ной и тъй като Ной е бащата на келтския род и следователно на друидската цивилизация, кралят на Франция бил единственият законен претендент за титлата Цар на Света. Точно така, Цар на Света в Агарта, но го казва три века по-рано. Да оставим настрана това, че се бил влюбил в някаква старица, Йоана, и я обявил за божествената София, по всичко личи, че на този човек нещо му е хлопало в главата. Трябва да знаем, че е имал могъщи врагове. Наричали го куче, презряно чудовище, отходна дупка за всички ереси, казвали, че бил обладан от цял легион демони. И все пак, въпреки скандала с Йоана, Инквизицията не го смятала за еретик, по-скоро за „amens“326, или казано по-просто, за откачен. Тоест не е препоръчително да се унищожи един човек, когато се знае, че той е говорител на някаква твърде могъща група хора. Обръщам внимание на Диоталеви, че Постел е пътувал и на Изток и че е съвременник на Исаак Лурия, правете си каквито искате изводи. Добре, през 1564-та (годината, в която Дий пише „Монада на тайнописа“) Постел се отказва от своята ерес и се оттегля… Познайте къде. В манастира „Сен Мартен-де-Шан“! Какво чака? Естествено, чака 1584-та година.