Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Всъщност това са доста големи градове.
— Имат ли крепостни стени?
— Стените на Кадон и Мавор са в добро състояние — каза Дакан. — Стените на Пома обаче са доста занемарени. Формално погледнато, тези три града са част от остоския съюз. Допреди няколко века са били независими градове-държави, но когато Кантон е започнал да проявява имперски експанзионизъм, сме се обединили, за да отблъснем кантонците. Херцозите на тези три града формално са независими, но когато трябва да се взимат важни решения, изпълняват нарежданията на Остос.
— Виждам, че политическият живот на равнинните страни е по-сложен даже и от религиите им — отбеляза Халор.
— Сложността е част от щастието да си цивилизован, сержант Халор — отвърна сухо Дакан. — През последните няколко века сме водили немалко войни с кантонците, като бойните действия винаги са се водели срещу градовете, защото именно там са съсредоточени богатствата. Този път войната е съвсем различна. Нашествениците избиват всеки, който се окаже на пътя им.
— Да не би да избиват и селяните? — попита Андина.
— Боя се, че да, господарке — отвърна Дакан.
— Та това е идиотизъм! Селяните нямат никакво отношение към войната между градовете! Досега никой не е убивал селяни. Та те сами по себе си представляват богатство! Ако няма селяни, кой ще произвежда храна?
— Нашествениците, изглежда, не мислят за това, господарке — отвърна Дакан. — Селяните са обхванати от паника и бягат. Задръстили са всички пътища, водещи на юг.
— Може би нашествениците целят именно това — разсъди Халор.
— Ако градовете бъдат препълнени от бежанци преди началото на обсадата, храната няма да стигне и градовете няма да издържат дълго.
— Това е твърде брутален начин на водене на война — изсумтя Дакан.
— Изправени сме пред брутален враг, княже — отвърна Халор и хвърли поглед към картата. — Ще се опитам да отгатна нещо. Възможно ли е един от пълководците на настъпващата армия да е жена?
— Жена?!
— Срещали сме я вече. Казва се Гелта и я наричат Кралицата на нощта. Тя е маниачка с бичи плещи и обича вкуса на кръвта.
— Не е обикновена жена, княже — поясни Алтал. — Тази война също не е обикновена. Колкото до владетеля на Кантон, той е само марионетка, на която друг дърпа конците.
— Войската ми вече е тръгнала насам, княже Дакан — каза Халор. — Искам да огледам тези градове. В момента най-важното, което трябва да направим, е да изпратим там войски, които да задържат нашествениците и да ми дадат възможност да огледам отбранителните съоръжения. Трябва да вкараме сили между Гелта и тези градове.
— Може би Смегор и Таури ще свършат тази работа — предположи Алтал.
— Само не и те! — възкликна Андина. — Те са като фурнаджийски лопати, Алтал, и ще ни предадат при първа възможност.
— Ще се опитат да ни предадат, моето момиче — отвърна Алтал. — Аз обаче ще съм с няколко хода пред тях. Независимо дали това им е приятно, или не, Смегор и Таури ще имат значителен принос към нашата победа.
Когато Кралицата на нощта седна на престола на Остос, листата бяха червени като кръв. Пленената владетелка на Остос бе докарана във вериги и й бе наредено да коленичи пред страшната Кралица на нощта, унищожила всички, изпречили се на пътя й.
— Подчини ми се, дете! — заповяда Кралицата на нощта. — Ако твоето смирение ми допадне, може би ще пощадя живота ти.
След тези думи залата се изпълни с ужасяващ стон. И ариа Андина коленичи, за да покаже смирението си.
— Ближи земята! — заповяда сурово Гелта. — Пълзи пред мен, за да ме убедиш в искреността на подчинението си!
Плачещата ариа Андина притисна лице към студените каменни плочи на пода.
Сърцето на Гелта се изпълни с радост. Вкусът на победата бе силен и сладък.
Тя стъпи с грубия си ботуш върху меката шия на пълзящата Андина и опиянена от победата си, тържествено каза:
— Всичко, което е било твое, Андина, сега е мое! Дори твоят живот и твоята кръв вече ми принадлежат!
Победните думи на Кралицата на нощта отекнаха от мраморните стени на двореца на унизената ариа на Остос.
Глава 30
— Какъв ужасен кошмар сънувах тази нощ! — възкликна Астарела на закуска.
— И аз не спях добре — призна княз Алброн.
Двейя ги погледна, направи едва забележимо движение с ръка и тихо каза:
— Дрем.
Алброн и Астарела веднага застинаха. В широко отворените им очи зееше празнота.
Озадаченият Халор размаха ръка пред лицето на своя княз. Лицето на Алброн бе неподвижно, погледът му беше празен.
— Какво стана? — възкликна Халор.