Магьосникът

— Така си е — намеси се Кътбърт. — Алан се опитва да обясни, че бяхме много изненадани. С него имахме някои… разминавания… относно това какво да предприемем. Искаше да изчакаме. Не бях съгласен. Но сега вярвам, че е бил прав.

— Само че се убеди по погрешен начин — сухо добави Роланд. — Във всеки случай отдавна сме изгладили отношенията си.

Сюзан притеснено местеше поглед от единия към другия. Очите й се спряха върху белега на долната челюст на Роланд, ясно видим дори на слабата светлина, която проникваше през полуотворената врата.

— Как точно сте ги изгладили? — попита тя.

— Няма значение — обяви Роланд. — Фарсън смята да предизвика битка или може би цяла серия схватки в планините Шавед на северозапад от Гилеад. За силите на Сдружението, насочили се към него, ще изглежда като капан. Ако всичко вървеше нормално, наистина щеше да е капан… Фарсън обаче има намерение да ги подведе, обкръжи и унищожи с помощта на оръжията на Древните. За тази цел кара петрол от Ситго. Петролът в танкерите, които видяхме.

— Къде ще го рафинират, за да може Фарсън да го използва?

— Някъде на запад по пътя му — каза Кътбърт. — Мислим, че е най-вероятно това да стане във Ви Кастис. Знаеш ли я? Това е миньорска страна.

— Чувала съм за нея, но никога през живота си не съм напускала Хамбри. — Тя погледна Роланд. — Мисля обаче, че това скоро ще се промени.

— Там са останали доста машинарии от времето на Древните — поясни Алан. — Повечето са в пропастите и каньоните, казват. Роботи и убиващи светлини — лъчи-бръсначи, както ги наричат, защото спокойно могат да те разрежат на две, ако попаднеш сред тях. И само боговете знаят какво още има там. Някои неща без съмнение са измислици, но където има дим, най-често има и огън. Във всеки случай това изглежда най-подходящото място за рафиниране.

— И след това ще го закарат там, където Фарсън ги чака — каза Кътбърт. — Не това има някакво значение за нас — едва успяваме да се справим тук в Меджис.

— Изчаквах с надеждата да получа всичко — обяви Роланд. Всяка капчица от проклетия заграбен петрол.

— В случай, че не си забелязала, нашият приятел е прекалено амбициозен — поверително сподели Кътбърт и премигна.

Роланд не му обърна внимание. Гледаше към Айболт Каньон. Тази нощ оттам не се чуваха звуци — вятърът се опне обърнал и ги отнасяше встрани от града.

— Ако можем да запалим петрола, всичките им планове ще се провалят… Петролът е най-важното нещо и без друго. Искам да го унищожа и след това да се махнем оттук. Ние четиримата.

— Смятат да ударят по Жътва, нали? — попита Сюзан.

— Да, така изглежда — каза Кътбърт и се засмя. Смехът му беше заразителен, като смях на дете. Докато се смееше, се полюшваше напред назад, притиснал корема си точно както би го направило едно дете.

Сюзан объркано го погледна.

— Какво? Какво имаш предвид?

— Не мога да ти кажа — оправда се той, кашляйки. — Твърде много ми идва. Бих се смял през цялото време, докато говоря, и Роланд ще се ядоса. Кажи го ти, Ал. Разкажи на Сюзан за посещението на заместник-шерифа Дейв.