Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Какво съобщение?
— Да стоят извън града по Жътва, да се разкарат от Ската па празника и най-добре да стоят близо до щаба си в този лен, защото по време на празненствата си хората от Баронството не обичат да срещат чужденци, дори и онези, които харесват.
— А те как приеха предупреждението?
— Веднага се съгласиха да не припарват тук по Жътва — каза Дипейп. — Такъв си им е обичаят, да са послушни като агънца, когато някой ги помоли нещо. Те си знаят най-добре, разбира се — тук няма някакви ограничения за чужденците по време на Жътва, поне не повече, отколкото навсякъде другаде. Всъщност доста често се случва странниците да участват във фестивала, което, сигурен съм, хлапетата знаят. Идеята е…
— … да ги накараме да вярват, че се каним да потеглим на самия празник — нетърпеливо завърши Латиго. — Но искам да знам дали са убедени? Можеш ли да ги заловиш в деня преди Жътва, както обеща, или ще бъдат подготвени?
Дипейп и Рейнолдс погледнаха Джонас. Той се протегна и сложи ръка върху кльощавото бедро на Корал. „В това е проблемът“ — помисли си той. Щяха да му държат сметка за онова, което се канеше да каже — и то безмилостно. Ако беше прав, Големите ковчези щяха да бъдат почитани и… може би възнаградени. Ако грешеше, щяха да ги обесят толкова високо и така яко, че главите им да се откъснат, като увиснат на въжето.
— Ще ги хванем лесно както кацнали на земята птици — каза Джонас. — „Измяна“ е точната дума. Трима млади мъже, всичките високопоставени, платени от Джон Фарсън. Шокиращо! Какво може да е по-показателно за злите времена, в които живеем?
— Викне ли някой за предателство и се събере тълпа…
Джонас награди Латиго с ледена усмивка.
— Като концепция измяната може и да е малко неясна за хората, дори ако тълпата е пияна и пиенето е доставено и платено от коневъдната асоциация. Едно убийство обаче… особено това на обичания кмет…
Дипейп стреснато погледна към сестрата на кмета.
— Колко жалко — каза тя и въздъхна. — Можех да бъда избрана да водя тълпата лично!
Дипейп реши, че най-накрая е разбрал с какво тя привлича Елдред — беше студенокръвна точно като него.
— От друга страна — каза Латиго, — част от собствеността на Добрия е изпратена при теб да я пазиш! Една стъклена топка…
Джонас кимна:
— Да, наистина. Сладка джунджурийка.
— Научих, че си я оставил при местната магьосница.
— Да.
— Ще трябва да я върнеш. Скоро.
— Не учи дядо си да пържи яйца — кисело каза Джонас. — Ще изчакам, докато приберем хлапенцата.
Рейнолдс попита заинтригувано:
— Гледал ли си в нея, сай Латиго?
— Не точно, но съм виждал хора, които са. — Той замълча за момент. — Един полудя и трябваше да бъде застрелян. Само още веднъж бях виждал човек в такова състояние — преди тридесет години, в края на голямата пустиня. Беше ухапан от бесен койот.
— Пу-пу! — промърмори Рейнолдс и потупа гърлото си три пъти. Много се страхуваше от бяс.
— Ще се простиш с живота, ако Магьосническата дъга те сграбчи! — мрачно каза Латиго и се съсредоточи върху Джонас. — Ще трябва да си много по-внимателен, когато го прибираш, отколкото когато си го оставил там. Дъртата вещица изглежда вече е омагьосана от него.
— Имам намерение да изпратя Раймър и Авери. Авери не е много свестен, но Раймър е точен човек.
— Страхувам се, че няма да стане — каза Латиго.
— Няма ли? — изуми се Джонас, стисна бедрото на Корал и злобно се усмихна. — Може би ще благоволиш да кажеш на глупавите си слуги защо мислиш така.
Вместо него отвърна Корал:
— Защото, когато прибираш онази част от Магьосническата дъга, която е у Рия, канцлерът ще съпровожда брат ми към последното му обиталище.
— Какво има предвид тя, Елдред? — попита Дипейп.
— Че Раймър също ще умре — каза Джонас и се намръщи. — Още едно глупаво престъпление, за което ще бъдат обвинени мръсните шпиончета на Джон Фарсън!
Корал се усмихна със задоволство, премести ръката на Джонас по-нагоре върху бедрото си и отново взе плетивото си.
2
Момичето, макар и младо, беше омъжено.
Момчето, макар и честно, беше неопитно.
Девойката го срещна една нощ на тайното им място, за да му каже, че тяхната любовна история, колкото и сладка да беше, трябва да приключи. Младежът отвърна, че никога няма да свърши, защото е предречена от съдбата. Тя му каза, че дори и да е така, в даден момент съдбата се променя. Може би той беше започнал плаче. Може би тя се беше смяла — най-вероятно от притеснение. Какъвто и да беше случаят, смехът й изобщо не беше на място. Младежът грабна камък и й размаза главата. След това, когато дойде на себе си и осъзна какво е направил, се облегна на гранитната плоча, положи в скута си бедната й разбита глава и си преряза гърлото. Един бухал ги наблюдаваше от съседното дърво. Момчето умря, целувайки лицето на девойката, а когато ги откриха, устните й бяха слепени от кръвта им.