Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Дойде да ни види в Бар Кей — каза ухилен Алан. — Поговори си с нас като да ни е чичо. Каза ни, че хората от Хамбри не обичат чужденци на празниците си и е най-добре да стоим настрани през деня на пълнолунието.
— Това е лудост — каза Сюзан гневно, като всеки един, който току-що е чул родният му град да бъде несправедливо обиждан. — Ние приветстваме чужденците на празниците си. Не сме някое племе… диваци.
— Кротко, кротко! — упрекна я Кътбърт, кискайки се. — Знаем всичко, но заместник Дейв не знае, че знаем, нали така? Убеден е, че жена му прави най-хубавия чай с мляко в околността и за нищо друго си няма ни най-малко понятие. Шериф Херк знае мъничко повече, както той самият смята, но не особено много.
— Мерките, които взима да ни отстранят, означават две неща — намеси се Роланд, — първо, че възнамеряват да ударят по Жътва, точно както ти каза, Сюзан. Освен това си мислят, че могат да измъкнат благата на Фарсън изпод носовете ни.
— И най-вероятно да ни обвинят, след като го направят — намеси се Алан.
Тя изумено погледна първо единия, после другия, и попита:
— Какво сте намислили?
— Да разрушим това, което са оставили в Ситго като примамка, след това да ударим там, където е истинското място — спокойно обясни Роланд, — Висящата Скала. Поне половината от танкерите, които смятат да вземат на запад, са там в готовност. Ще има доста хора. Най-малкото двеста души, макар да ми се струва, че ще са по-малко. Мисля, че всички трябва да умрат.
— Ако не са те, ще сме ние — каза Алан.
— Как можем ние четиримата да се справим с двеста войника?
— Не можем. Но ако успеем да запалим един-два от заредените танкери, те ще експлодират — може даже да стане верижна експлозия. Оцелелите войници ще се паникьосат, а оцелелите им командири ще бъдат бесни. Ще ни забележат, понеже ще се оставим да бъдем видени…
Алан и Кътбърт го наблюдаваха със затаен дъх. Всичко казано до тук, беше или вече споделено с тях или те поне отчасти се бяха досещали, но тази част поне до момента Роланд беше пазил в тайна.
— И тогава какво? — попита изплашена тя. — Тогава какво?
— Мисля, че ще успеем да ги отведем в Айболт Каньон — каза Роланд — и мисля, че дори ще успеем да ги набутаме в изтъняването:
5
Възцари се мъртвешка тишина. След това с известно уважение Сюзан каза:
— Ти си луд.
— Не е — замислено промълви Кътбърт. — Мислиш си за онзи малък процеп в стената на каньона, нали, Роланд? Онзи точно преди завоя.
Роланд кимна.
— Четиримата можем да се покатерим горе без особени проблеми. На върха ще разполагаме с доста камъни. Достатъчно, за да причиним срутване върху всеки, който би се осмелил да ни последва.
— Това е ужасно — каза Сюзан.
— Начин да оцелееш — отвърна Алан. — Ако им позволим да си запазят петрола и да го използват, ще избият всички от Сдружението, които попаднат в обсега на оръжията им. Добрия не взима затворници.
— Не казах, че е погрешно, само е ужасно.
За момент настъпи тишина — четири хлапета планираха смъртта на двеста мъже. Само дето те дори не бяха мъже — много от тях (може би дори всичките) щяха да са момчета горе-долу на техните години. Накрая тя каза:
— Тези, които не бъдат засипани от срутването, ще могат да се измъкнат обратно откъдето са дошли.
— Не, няма да могат. — Алан беше виждал мястото и сега беше схванал идеята напълно. Роланд кимна и се усмихна.
— Защо не?
— Храсталаците в устието на каньона. Ние се каним да ги запалим, нали, Роланд? И ако постоянните ветрове се запалят и него ден, то димът…
— Ще ги вкара още по-навътре — съгласи се Роланд. — В изтъняването.
— И как ще запалиш храстите? — попита Сюзан. — Знам, че са сухи, но едва ли ще имаш време да използваш кибрит или огнивото си.
— Ще трябва да ни помогнеш — каза Роланд. — Както ще ни помогнеш да запалим и танкерите. Не можем да разчитаме на оръжията си: суровият петрол е много по-слабо умалителен, отколкото хората си мислят. И Шийми ще се включи, нали?
— Кажи ми какво точно искаш.
6
Обсъждаха го още двадесетина минути, но допълниха плана учудващо малко — добре разбираха, че ако пресметнат точно всяка стъпка и в последния момент нещо се промени, няма да реагират правилно. Ка ги беше въвлякла в това и може би щеше да е най-добре да разчитат на ка — и на собствената си смелост — да се измъкнат на чисто отново.