Магьосникът

— Ще си държим очите отворени, щом желаеш — каза Роланд. — Но Фарсън е някъде на север или на запад. Ние отиваме на изток.

— Ако става дума за топка от Дъгата — отвърна Стивън, — може да е навсякъде — на изток или на юг със същата вероятност, с която и на север. Той не може да я носи навсякъде със себе си, нали разбираш? Независимо, че му се иска. Никой не може.

— Защо?

— Тези топки са живи… и гладни — обясни Стивън. — Човек започва да ги използва, накрая го използват те. Ако Фарсън има парче от Дъгата, ще го отпрати надалеч и ще го връща при себе си само когато му трябва. Осъзнава опасността да го загуби, но разбира също и риска от това да го задържа твърде дълго.

Имаше един въпрос, който останалите двама поради доброто си възпитание не можеха да зададат. Роланд обаче го направи:

— Сериозно ли говориш, тате? Не е някоя шегичка, нали?

— Изпращам ви толкова далеч на възраст, на която момчетата още не могат да спят добре, ако мама не ги целуне за лека нощ, и очаквам да ви видя отново живи и здрави — Меджис е приятно, тихо местенце или поне беше, когато бях момче, — но не съм абсолютно сигурен. Както стоят нещата тези дни, човек не може да е сигурен за каквото и да било. Не бих ви изпроводил с глупави шегички. Учуден съм, че сте си го помислили.

— Моля за извинение — каза Роланд. Трудно беше постигнал мир с баща си и нямаше намерение да го нарушава. Но въпреки това изгаряше от желание да се махне. Ръшър потръпна под него, сякаш потвърждавайки мисълта му.

— Не очаквам от вас да откриете топката на Маерлин… Но не очаквах и да ви видя да поемате на път на четиринадесет и вече с револвери в кобурите. Тук е въвлечена ка, а където има пръст ка, всичко е възможно. — Бавно, много бавно Стивън свали шапката си, отстъпи назад и ниско им се поклони. — Пътувайте в мир, момчета. И се върнете здрави.