Магьосникът

— Изтъняване — обясни Джонас.

— Изкарва акъла и на хората, ако се приближат твърде много — обади се Рейнолдс. — По-добре се дръж настрани, капитане.

— Колко сте? — попита Джонас.

— Сто човека. Добре въоръжени.

— Така е било, казват, и с хората на властелина Пърт!

— Не дрънкай врели-некипели.

— Виждали ли са истинска битка?

— Достатъчно пъти, за да знаят какво е това — каза Латиго и Джонас разбра, че той лъже. Фарсън беше задържал ветераните в планинските си убежища. Тук беше пратил само малък експедиционен корпус, в който без съмнение само сержантите знаеха какво друго да правят с пикалата си, освен да пускат вода през тях.

— Една дузина са при Висящата скала, пазят танкерите, които твоите хора са докарали дотам — добави Латиго.

— Вероятно са даже повече от необходимото!

— Не съм рискувал да се пъхам в това забравено от бога подобие на град, за да обсъждам решенията си с теб.

— Моля за извинение, сай — отвърна Джонас небрежно. Седна на пода до креслото на Корал и също си сви цигара. Торин сложи встрани плетивото си и нежно загали косата му. Дипейп не беше в състояние да разбере какво толкова привлекателно намира в нея Елдред — когато я гледаше, виждаше само една грозна кучка с голям нос и цици колкото житни зърна.

— Що се отнася до тримата младежи — каза Латиго с тон на човек, който се пъха право в центъра на събитията, — Добрият е извънредно обезпокоен да научи, че в Меджис има посетители от Вътрешния свят. А сега вие ми казвате, че не са това, за което се представят. Какви са в такъв случай?

Джонас перна ръката на Корал, сякаш беше досадно насекомо. Без да се притеснява, тя се върна към плетенето.

— Не са младежи, а хлапета, и ако идването им тук е ка, мисля, че Фарсън много се безпокои — може би по-скоро това е наше ка, отколкото на Сдружението.

— За съжаление няма да можем да осветим Добрия относно твоите теологични заключения — каза Латиго. — Донесли сме няколко радиостанции, но или са повредени, или не могат да работят на такова голямо разстояние. Никой не знае причината. Мразя всички тези боклуци. Боговете ни се подиграват за тях. Тъй че сме оставени сами на себе си, приятелю. За добро или за зло…

— Фарсън не бива да бъде безпокоен без причина! — отбеляза Джонас.

— Добрият иска тези хлапета да бъдат третирани като заплаха за плановете му. Очаквах Уолтър да ти е казал същото.

— Аха. И не съм забравил нито дума. Сай Уолтър е незабравим човек.

— Да! — съгласи се Латиго. — Той е показалката на Добрия. Главната причина да те посети беше да ти посочи тези момчета.

— Точно това направи. Рой, разкажи на сай Латиго за твоето посещение при шерифа онзи ден.

Дипейп нервно си прочисти гърлото:

— Шерифът… Авери…

— Познавам го, дебел е като прасе по Пълноземие — каза Латиго. — Продължавай.

— Един от неговите заместници занесе съобщение на трите момчета, докато брояха конете на Ската.