Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
И тъй, тя ми даде две хиляди триста двадесет и седем франка. Когато издъхна, аз оставих на господин свещеника двадесет и седем франка за погребението й и взех остатъка. На другия ден отидох у Шуке. Те довършваха обеда си, седнали един срещу друг, дебели, зачервени, дъхащи на лекарства, важни и самодоволни.
Поканиха ме да седна; предложиха ми вишновка, която приех, и започнах речта си с развълнуван глас, убеден, че ще се разплачат.
Щом разбра, че е бил обичан от тази бездомница, от тази плетачка на столове, от тази скитница, Шуке подскочи възмутен, сякаш тя му беше откраднала доброто име, уважението на честните хора, личната му чест, нещо ценно, което му е по-скъпо от живота.
Жена му, огорчена като него, повтаряше:
— Тази никаквица! Тази никаквица! Тази никаквица! — без да може да намери друга дума.
Той стана, заразхожда се с големи крачки зад масата, с килнато над едното си ухо гръцко фесче, и мърмореше:
— Не мога да го проумея, докторе! Какви ужасни неща за един порядъчен човек! Какво да се прави? О, ако знаех това, докато беше жива, щях да накарам полицията да я арестува и да я пъхне в затвора! И нямаше да излезе от там, уверявам ви!
Аз останах слисан от резултата на моята мисия, предприета с такива добри намерения. Не знаех какво да кажа, нито какво да направя. Но трябваше да изпълня задачата си. Заговорих отново:
— Тя ме натовари да ви предам нейните спестявания, които възлизат на две хиляди и триста франка. Тъй като това, което току-що ви съобщих, изглежда, ви е много неприятно, то може би по-добре би било да се дадат парите на бедните.
И мъжът, и жената ме загледаха като вкаменени от смайване.
Аз извадих от джоба си парите, жалките пари от различни страни, с различни знаци, златни, смесени с дребни монетки. После попитах:
— Какво решавате?
Госпожа Шуке заговори първа:
— Е, понеже това е била последната й воля, на тази жена… струва ми се, че е много трудно за нас да откажем.
Съпругът, малко смутен, подзе:
— Все пак ние бихме могли да купим с тях нещо за децата си.
Аз казах сухо:
— Както обичате.
Той отговори:
— Все пак дайте парите, щом ви е натоварила с това, ние лесно ще намерим начин да ги употребим за някое добро дело.
Предадох парите, сбогувах се и си тръгнах.
На другия ден Шуке дойде да ме намери и ми каза сопнато:
— Но тя оставила тук колата си, оная, оная жена де. Какво ще правите с тази кола?
— Нищо, вземете я, ако искате.
— Чудесно, тя ми трябва, ще си направя от нея колиба на бостана.
Той си тръгна. Аз го извиках:
— Тя остави също стария си кон и двете кучета. Искате ли ги?
Той се спря изненадан:
— А, не, виж ти, че за какво ми са? Разполагайте с тях, както вие намерите за добре.
И той се засмя. После ми подаде ръката си, която аз стиснах. Какво можех да направя? В едно селище докторът и аптекарят не бива да бъдат врагове.
Задържах кучетата за себе си. Свещеникът, който има голям двор, взе коня. Колата служи за колиба на Шуке, а с парите той купил пет облигации от железопътната компания.
Това е единствената дълбока любов, която съм срещнал в живота си.
Докторът млъкна.
Тогава маркизата, която се бе просълзила, въздъхна.
— Наистина, само жените могат да обичат!…
Ги дьо Мопасан
Мустаците
Замъка „Сол“, понеделник, 30 юли, 1883 год.
Скъпа моя Люси, нищо ново към нас. Стоим по цял ден в салона и гледаме как се лее дъждът. Невъзможно е да се излезе в такова отвратително време; затова пък си устроихме театър. Колко е жалък, мила моя, сегашният репертоар от салонни пиеси! Всичко в тях е пресилено, неприлично, тежко. Шегите летят като снаряди и чупят всичко наоколо си. Никаква духовитост, никаква естественост, никакво настроение или изящество. Наистина тези писатели съвсем не познават светския живот. Те нямат представа как се мисли и как се говори в нашето общество. Не бих имала нищо против, ако презират нашите обичаи, условности, маниери, но да не ги познават въобще, това не мога да позволя. За да минат за остроумни, те пущат двусмислици, подходящи за казарма, а за да минат за весели, ни сервират духовитости, събрани навярно по булевардите в крайните квартали, в така наречените артистични барове, където от петдесет години се повтарят едни и същи студентски вицове.
Както и да е, ние играем пиеси. И понеже сме само две жени, мъжът ми изпълнява ролята на младата прислужница и се обръсна за целта. Не можеш да си представиш, драга Люси, колко променен изглежда! Неузнаваем е… и денем, и нощем. Струва ми се, че ще му изменя, ако не си пусне незабавно мустаци, толкова ми е противен в този си вид.