Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Наистина мъж без мустаци не е вече мъж. Не обичам много брадата. Тя винаги придава занемарен вид, но мустаците! О, мустаците са необходими на всяко мъжествено лице. Не, ти никога не би могла да си представиш колко много допринася тази малка четчица от косми върху устната за външния вид и… за… съпружеските отношения. Сума мисли ми хрумнаха по този въпрос, но почти не смея да ги изложа писмено. С удоволствие ще ти ги кажа… на ухото. Тъй мъчно се намират думи, за да се изразят някои неща! При това някои думи, които не могат да се кажат иначе, правят толкова грозно впечатление върху хартията, че просто не мога да ги напиша. Освен това тази материя е тъй трудна, тъй деликатна, тъй неудобна, че са необходими безкрайни познания, за да говориш за нея без опасност.
Няма що! Толкова по-зле, ако не ме разбереш. Постарай се, миличка, да четеш между редовете.
Да, в мига, когато моят мъж дойде обръснат, разбрах, че никога не бих имала слабост към някой пътуващ актьор или към някой проповедник, пък бил той и самият отец Дидон, най-съблазнителният от всички проповедници! А по-късно, когато останах насаме с него (с моя мъж), стана още по-лошо. О, скъпа Люси, никога не позволявай да те целува мъж без мустаци! Неговите целувки нямат никаква сладост, никаква, никаква! Липсва очарованието, пухкавостта… и пикантността, да, пикантността на истинската целувка. Мустаците са все едно подправката на целувката.
Представи си, че ти лепнат на устата сух или влажен пергамент. Това е то целувката на бръснат мъж. Не си струва труда, уверявам те!
На какво се дължи очарованието на мустаците, ще попиташ ти? Знам ли самата аз? Преди всичко те те гъделичкат по прелестен начин. Усещаш ги пред устата си и изпитваш сладостен трепет по цялото си тяло, чак до върха на пръстите. Те те галят, предизвикват тръпки по кожата ти и прелестна възбуда на нервите, карат те да викаш: „Ах!“, като че умираш от студ.
Ами по врата? Усещала ли си някога допир на мустаци по врата? Той те опиянява, възбужда, плъзга се по гърба ти, стига чак до върха на пръстите ти. Ти се гърчиш, разтърсваш рамене, отмяташ назад глава; ще ти се едновременно и да бягаш, и да стоиш там. Божествено и вълнуващо нещо! И толкова приятно!
А освен това… наистина, нима ми липсва смелост? Един любещ съпруг, който те обича, но така, напълно, умее да намира много местенца, където да скрие своите целувки, местенца, за които никога не бих се сетила сама. Добре, но без мустаци тези целувки губят също голяма част от сладостта си, за да не кажа, че стават едва ли не неприлични. Обясни си го, както щеш! Ето каква причина изнамерих аз: уста без мустаци е сякаш гола, както тяло без дрехи; дрехите са винаги необходими, макар и съвсем малко дрехи, ако искаш, но те са необходими.
Създателят (не смея да спомена друго име, като говоря за такива неща), създателят се е погрижил да забули всички кътчета на нашата плът, където се приютява любовта. Обръснатата уста ми напомня изсечена гора около извор, където хората са се отбивали да утолят жаждата си и да поспят.
Това ме кара да си спомня една фраза (на политически мъж), която от три месеца се върти в главата ми. Моят мъж, който следи вестниците, ми прочете една вечер някаква много особена реч на нашия министър на земеделието, който тогава се казваше господин Мелин. Дали не са го сменили с някой друг? Не знам.
Аз не слушах, но името Мелин ми направи силно впечатление. Не знам защо, извика в паметта ми сцени от бохемския живот. Помислих си, че се отнася за някое леконравно момиче. И по този начин няколко откъслечни фрази от речта се запечатаха в главата ми. Та този господин Мелин бе направил следното изявление, доколкото си спомням пред жителите на град Амиен: „Няма патриотизъм без земеделие.“ Смисълът на тази фраза досега не ми бе ясен. Виждаш ли, едва сега открих значението й и на свой ред ти заявявам, че няма любов без мустаци. Когато го четеш написано така, звучи смешно, нали?
Няма любов без мустаци!
„Няма патриотизъм без земеделие“ — твърдеше господин Мелин. И имал е право този министър. Едва сега схващам смисъла му.
Мустаците са нещо съществено и от друга гледна точка. Те определят изражението на лицето. Те му придават кротък, нежен, груб, страшен, гуляйджийски или предприемчив вид. Брадатият в истинския смисъл на думата мъж, който си оставя всички косми (о, каква грозна дума!) по бузите, никога не може да изглежда изтънчен, защото чертите на лицето му не се виждат. Формата на челюстта и на брадичката са много красноречиви за един наблюдателен човек.
Мъжът, който носи мустаци, запазва едновременно и изтънчеността, и индивидуалността си.