Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
да преподава в някакво училище. Мисля, че е някъде по Из-
точното крайбрежие. – След нападението на стригоите, при
което бяха убити Грант и още няколко души, пазителите
решиха за известно време да освободят Серена от дежур-
ствата като телохранител. Тя беше единствената оцеляла
сред пазителите.
– Така е, но понеже сега учениците са в лятна ваканция, са
394
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
я върнали обратно, за да помага при надзора на тълпите около
изборите. Сега дежури край предните порти.
Лиса и Кристиан се спогледаха.
– Трябва да поговорим с нея – възбудено заговори Лиса. –
Тя може да знае кого е обучавал тайно Грант.
– Това още не означава, че някой от учениците му е убил
Татяна – предупреди я майка ми.
– Не – кимна Лиса, – но може да има нещо общо, ако е
вярно написаното в писмото на Амброуз. Къде е тя сега? При
портите ли?
– Да – потвърди Ейдриън. – По всяка вероятност няма дори
да ни се наложи да ѝ купуваме нещо за пиене.
– Тогава да вървим. – Лиса се изправи и посегна към обув-
ките си.
– Сигурна ли си? – попита Кристиан. – Нали знаеш какво
ни очаква навън.
Лиса се поколеба. Сега за мороите беше късно през „нощ-
та“, но това не означаваше, че всички бяха в леглата си – осо-
бено край портите, където напоследък гъмжеше от народ.
Лиса обаче реши, че най-важното е да се докаже невинността
ми, и кимна.
– Да. Хайде, да тръгваме.
Майка ми поведе групата и приятелите ми стигнаха до вхо-
да на кралския двор. („Вратата“, която Ейб бе направил, вече
беше зазидана.) Кралският двор беше ограден с висока стена
от камъни с различни цветове, за да се затвърди всеобщото
впечатление у представителите на човешката раса, че това е
елитно училище. Портите от ковано желязо бяха отворени, но
група пазители блокираха пътя, водещ навътре към кралския
двор. Обикновено в будката на пазачите дежуреха само по
двама пазители, но сега бяха повече заради по-старателните
проверки на автомобилите и контролирането на стълпотворе-
нията. От двете страни на пътя се бяха подредили зяпачи в
очакване на колите, все едно че бяха около червения килим
на нашумяла филмова премиера. Джанин знаеше един удо-
бен околен маршрут, позволяващ да се избегнат най-големите
струпвания на зяпачи, но не на всички.
– Не им се подмазвай – посъветва Кристиан Лиса, докато
395
р и ш е л м и й д
преминаваха покрай една особено шумна група, която ведна-
га забеляза появата на Лиса. – Ти си номинирана за кралица.
Дръж се като такава. Заслужаваш го. Ти си последната от фа-
милията Драгомир. Дъщеря на славен род.
Лиса го стрелна с поглед за миг, слисана от свирепата нот-
ка в гласа му – както и от това, че той действително вярваше
в думите си. Сетне изправи снага, обърна се към почитате-
лите си, усмихна им се и помаха ръка, с което още повече ги
взриви. Възприемай го на сериозно, напомни си тя. В никакъв
случай не трябва да опозоряваш фамилията си.
Накрая се оказа, че е по-лесно да си пробие път сред тълпа-
та, отколкото да разговаря насаме със Серена. Пазителите на-
стояваха Серена да остане на поста си, но майка ми поговори
набързо с началника на дежурния екип. Джанин му напомни
колко важна е ролята на Лиса и му предложи за няколко мину-
ти тя да замества Серена.
Серена отдавна се беше излекувала от раните, получени
при нападението на стригоите. Тя беше на моите години, ру-
сокоса и красива. Не скри колко е изненадана от срещата с
бившата си повереница.
– Принцесо – рече, строго спазвайки формалностите. – С
какво мога да ви помогна?
Лиса издърпа Серена настрани от множеството пазите-
ли, разговарящи в момента с шофьорите морои, наредени на
опашка пред портата.
– Можеш да ми казваш Лиса, знаеш това. В края на краи-
щата нали ти ме научи да пробождам възглавници.
Серена леко се усмихна.
– Нещата се промениха. Вие може да сте следващата ни
кралица.
Лиса сви устни в гримаса.
– Едва ли. – Особено след като нямам никаква идея как
да отговоря на онзи въпрос, помисли си тя. – Нуждая се от
помощта ти. Двамата с Грант сте прекарвали доста време за-
едно... Той спомена ли ти, че е тренирал морои по поръчение
на Татяна? Нещо като тайни уроци по бойни изкуства?