Пантерата

Във всеки случай, намирахме се на подходящото място. Или на неподходящото място.

— Римляните са обсаждали този град — каза Бък. — Мариб е бил обсаждан десетки пъти и е оцелял до въздушното нападение на египтяните през шейсет и седма.

Реактивните самолети и еднотонните бомби са гадно нещо.

— Войната е безчувствена — тъжно рече Бък и се огледа.

Старият воин от Студената война май се размекваше. Така де, това беше нищо в сравнение с термоядрен Армагедон.

Излязохме на открит участък и Бък каза, че това някога е било сук. По площада скитаха кози, имаше и мъници — имам предвид деца, а не ярета. Та значи децата ни забелязаха и ни зяпнаха така, сякаш виждат призраци. Май туристите тук бяха рядка гледка.

Накрая успяха да съберат кураж и десетина затичаха към нас с викове: „Бакшиш! Бакшиш!“

— Кажи им да ни изведат оттук и ще им платим — казах на Бък.

Бък кимна и каза нещо на арабски. Децата зарязаха козите, наобиколиха ни и ни поведоха към колите.

Мразя да използвам деца като щит, но пък си плащахме.

Около половин час след като влязохме в Стари Мариб се върнахме там, откъдето бяхме тръгнали.

— Хареса ли ви? — попита Бък.

— Беше чудесно. Невероятно — възкликна Кейт.

Пълна гадост, ако питате мен.

Излязохме от руините и се зарадвах да видя, че Замо и Бренър не са отвлечени или убити.

Платихме на калпазаните и ги посъветвах:

— Когато пораснете, гледайте да се махнете оттук. — Само стойте настрана от Пърт Амбой.

Бренър искаше да се повози със Замо, така че Бък се качи зад волана с мен на мястото на стрелеца и Кейт отзад. Бък отново тръгна пръв и се спуснахме по хълма, за да продължим към следващите мъртви руини — трона на Савската царица.

Представих си заглавието в „Ню Йорк Поуст“: „Петима янки изчезват, докато гледат Савската царица“.

Или: „Бедуини отмъкват наши момчета“.

Ясно де, всичко това е наужким. Част от хитроумен план на, ЦРУ.

А какво ще кажете за това? „Пантера пулверизирана от «Предатор» в перфектно планирано покушение“.

Яко, нали?

Първо обаче беше ред на приятелското похищение.