Пантерата

Главната улица представляваше поредица магазинчета и сергии, правителствени сгради, няколко бензиностанции и нито една пивница. Но за да изглежда градът жив, всеки мъж носеше автомат. Забелязах също, че градът изобщо не ми изглежда стар.

— Това е Нови Мариб — обясни Бренър. — Старият град се намира на няколко километра оттук и е почти напълно изоставен.

— Защо?

— Египетските военновъздушни сили са го бомбардирали през шейсет и седма.

— Защо?

— По време на гражданските войни Мариб е бил център на роялистите, а египтяните са били на страната на републиканското правителство в Сана.

Тези хора влизаха във война по същия начин, по който хлапетата избират от кой отбор да играят футбол. А ние се забъркваме в Йемен. Защо? Изобщо не им е нужна помощта ни, за да се избиват помежду си.

Забелязах, че градът вони на изгорял дизел и тор, но долових и аромата на улични скари пред магазинчетата за храна и стомахът ми изръмжа. Май трябваше да изям оная консерва.

— Къде всъщност е инсталацията на „Хънт Ойл“? — попитах Бренър.

— На стотина километра североизточно оттук — отвърна той. — На самия ръб на Ар Руб ал Хали, Пустия район. През лятото температурите стигат до петдесет градуса.

— Защо петролът винаги се открива на най-лайняните места?

— Не знам. Знам обаче, че според геолозите находищата са огромни и продължават в Саудитска Арабия. Мислехме си, че можем да контролираме този петрол, защото Йемен е слаб. После обаче се появи Ал Кайда. Инсталацията е силно укрепена, но кладенците не могат да бъдат разширявани, докато не елиминираме заплахата от Ал Кайда.

— Ясно. А кой би се съгласил да работи на такова място?

— Американците са само десетина. Останалите са чуждестранни работници и йеменци. Както и наемници за охрана.

— Колко получават наемниците?

— Някъде около две хиляди седмично. Поне така чух.

— Скъпа, току-що намерих по-добра работа и за двама ни — казах на Кейт.

— Не забравяй да ми пращаш картички — отвърна г-жа Кори изпод шала си.

Продължихме да пълзим по прашната, задръстена с коли главна артерия.

— Къде е хотелът? — попитах Бренър.

— Непосредствено до града.

— В него ли спа?

— Не. Бях тук само за деня. Но го огледах заради важните клечки. Не е лош.

— Бира има ли?

— Не. Абсолютно е забранена в провинция Мариб.

Студената бира в главата ми се изпари като мираж. Мразя Йемен.

Бък зави надясно и ние го последвахме.

— Другите гости в „Билкис“ са чуждестранни доброволци, хора от петролната компания, а от време на време се появява някой американски шпионин и други съмнителни типове. — Бренър реши, че това е смешно, и добави: — Паспортите на пристигащите гости се пращат по факса на Бюрото за национална сигурност и Службата за политическа сигурност. Копия се продават и на Ал Кайда. Или може би ги получават безплатно, не знам.