Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Все едно говореше за провинциалното градче на Кейт в Минесота.
— Трябва да дадем на потенциалните похитители достатъчно време, за да разберат къде сме и да съберат хора за отвличането — обясни Бък. — Похищението ни трябва да изглежда истинско.
Тук определено се виждаше мисловната дейност на ЦРУ — умни хора, измислящи тъпи неща. Или пък Бък просто искаше да разгледа Стари Мариб.
— Не е ли необичайно, че не сме наели бедуини да ни охраняват? — попитах във връзка с това, че похищението ни трябваше да изглежда истинско. — Или полицаи от Бюрото за национална сигурност?
— Навремето човек можеше да дойде тук и сам — отвърна Бък. — Сега обаче е по-добре да не се прави така, макар че авантюристите — или незнаещите — все още идват без въоръжена охрана.
— Добре. А безпилотните самолети следят ли ни?
— Разбира се.
Представих си как Чет седи в микробуса си и ни наблюдава. Дали да му махна?
— Освен това ескортът ни е наблизо и можем да ги повикаме при нужда — добави Бък.
Или когато сме готови да ни отвлекат.
Замо сложи чувала със сериозното оръжие на капака на джипа си, а Бренър застана отзад, за да прикрива гърбовете ни.
Бък поведе и двамата с Кейт го последвахме в града със скритите си пистолети и открит фотоапарат.
Неасфалтираните улици на Стари Мариб изглеждаха пусти, но забелязах в прахта свежи кози барабонки и следи от хора.
Жилищните кирпичени кули се издигаха на височина до осем етажа, с изключение на онези, които се бяха срутили от възрастта или са били разрушени от египетските ВВС в Трийсет и деветата гражданска война или както там се казваше. Повече от половината град си беше заминал, но все още можеха да се видят оцелели основи, пълни с пясък и отломки.
— Преди тук е имало няколко хиляди души. Сега са останали само десетина семейства.
От това място те побиваха тръпки. Тъмните кирпичени постройки приличаха на многоетажни къщи, обитавани от духове. Цареше мъртвешка тишина, нарушавана от шантав вятър, който шепнеше по улиците и в черупките на сградите. Сред развалините и по улиците танцуваха малки прашни вихрушки. В ума ми натрапчиво се завъртя думата „постапокалиптичен“.
Искам да кажа, това място миришеше на смърт — също като стара пепел и гниещо… нещо.
Погледнах Кейт. Изглеждаше омагьосана, но и изпълнена с безпокойство.
— Отговори ми честно — каза ми Бък. — Не е ли интересно?
— Не.
Бък се изкиска. Прекарваше си великолепно. Посочи един огромен крайъгълен камък на една от кулите и заяви:
— Това е от някакъв савски храм. Виждате ли надписите?
Кейт прилежно отиде до Бък и разгледа каквото там имаше за разглеждане. Аз не откъсвах поглед от улицата.
Бък намери и квадратна каменна колона, вградена във входа на сградата.
— Това също е от времето на Савското царство. Може би е на три хиляди години.
— Какво пише? — попитах.
— Янки, вървете си у дома.
Смешно. Но идеята не беше лоша.
— Хълмът всъщност се състои от много пластове, образували се от продължителното обитаване на едно и също място — обясни Бък. — Някой ден археолозите ще го разкопаят чак до първото човешко селище на това място.
И ще намерят най-ранния деликатесен магазин на света.
Както и да е, беше време за връзка и се обадих на Бренър по сателитния си телефон.
Той вдигна.
— Случва ли се нещо при вас? — попитах го.
— Не. Пропускам ли нещо интересно?
— Виждам мъртъвци.
— Снимай ги.
— Естествено.
Продължихме да се мотаем. Бък сновеше навсякъде, разглеждаше разни камънаци с шантави надписи, които можеше да са оставени и от марсианци. Направи куп снимки и постепенно започнах да вярвам, че наистина сме туристи.
— Искате ли да влезем в някоя къща? — попита Бък.
— Не.
— Можем да се качим на мафража. Гледката ще е великолепна.
— Бък, тези кули всеки момент могат да се срутят — казах остро. — Не искам да съм дори на улицата до тях.
— Ами… добре. Но ако видим истински похитители или Ал Кайда, ще трябва да се скрием в някоя кула.
— Предпочитам улична престрелка.
Продължихме обиколката и Бък, чиито познания изглеждаха неизчерпаеми, обясни: