Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Графинята го запита как да отиде в „Консиержри“.
— Слезте оттук и завийте наляво, входът е откъм кея Де-з-Орлож, първата аркада.
— Тази жена е луда… — рече търговката — би трябвало да видим къде отива.
Никой не можеше да стигне Леонтин, тя летеше. Само лекар би могъл да обясни как тези бездейни светски жени намират в критични моменти такива сили. Графинята се втурна през аркадата към входното гише така стремително, че часовоят не я видя, като влезе. Тя се отпусна като перо, тласкано от вихри, до решетката и раздруса железните пръчки в такова изстъпление, че измъкна пречката, която бе хванала, заби двете парчета в гърдите си, от които бликна кръв, и падна, като викаше: „Отворете! Отворете!“ с глас, който смрази надзирателите.
Ключарят се притече.
— Отворете, изпрати ме главният прокурор да спася мъртвия!…
Докато графинята обикаляше по улица Барийори и кея Де-з-Орлож, господин дьо Гранвил и господин дьо Серизи, които бяха отгатнали намеренията й, слязоха в „Консиержри“ през Палатата; но въпреки бързината, те пристигнаха в момента, когато тя припадна при първата решетка и я вдигнаха жандармите, слезли от стражницата. Като видяха директора на „Консиержри“, те отвориха вратата и пренесоха графинята в канцеларията; тя обаче скочи на крака и падна на колене със сключени ръце.
— Да го видя!… Да го видя!… О, господа, няма да направя нищо лошо. Но ако не искате да ме видите как умирам, оставете ме да погледам Люсиен, жив или мъртъв… А, и ти си тук, приятелю, избирай между смъртта ми и…
Тя се строполи отново на земята, после продължи:
— Ти си добър. Ще получиш обичта ми!…
— Да я изнесем ли оттук?… — запита господин дьо Бован.
— Не, да отидем в килията при Люсиен! — отговори господин дьо Гранвил, като четеше по смутения поглед на господин дьо Серизи какви намерения има.
Той вдигна графинята и я улови от едната страна, а господин дьо Бован — от другата.
— Господине — обърна се господин дьо Серизи към директора, — пазете гробно мълчание.
— Бъдете спокоен — отвърна директорът. — Решението ви е правилно. Тази жена…
— Това е съпругата ми…
— Ах, извинете, господине! Все едно, тя сигурно ще припадне, като види младия човек, и тогава ще можем да я отнесем с някоя кола…
— Точно това си мислех и аз — каза графът, — изпратете някой от хората си да кажат на моите в двора Арле да чакат на входа, само моята кола е там…
— Ние ще успеем да го спасим — казваше графинята, която крачеше така смело и енергично, че смая съпровождащите я. — Има начин да се възвърне животът…
И тя увличаше със себе си двамата висши съдебни служители и викаше на надзирателя:
— Хайде де, вървете по-бързо, една секунда струва живота на трима души!
Когато отвориха вратата на килията и графинята видя увисналия Люсиен така, като че ли дрехите му бяха сложени на закачалка, тя се хвърли към него да го прегърне, но падна на плочите с писък, приглушен от някакво изхъркване. След пет минути я отнесоха в дома й с помощта на графа, полегнала на една възглавница; мъжът й стоеше на колене до нея. Граф дьо Бован бе отишъл да потърси лекар, който да даде първа помощ на графинята.
Как свършва всичко
Директорът на „Консиержри“ огледа външната решетка при входа на затвора и каза на секретаря си:
— Икономии не са правени, пречките са от ковано желязо, пробвали са ги, за всичко това е платено извънредно скъпо и все пак в тази пречка е имало шупли!…
Когато се прибра в кабинета си, главният прокурор бе принуден да даде други нареждания на секретаря си.
За щастие Масол още не бе дошъл.
Няколко секунди след излизането на господин дьо Гранвил, който побърза да отиде при господин дьо Серизи, Масол дойде при своя колега Шаржбьоф в канцеларията на главния прокурор.
— Драги приятелю — каза му младият секретар, — ако желаете да ми направите удоволствие, ще поместите това, което ще ви издиктувам, в утрешния брой на вестника си, в колоната на съдебните съобщения; вие измислете заглавието. Пишете!
И той издиктува следното:
„Установи се, че госпожица Естер сама е посегнала на живота си.
Алибито и липсата на вина у господин Люсиен дьо Рюбампре ни дават основание да съжаляваме за арестуването му, толкова повече, че точно когато следователят издаде заповед за освобождаването му, младият човек внезапно почина.“