Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Нина се обърна към Тува.

- Не е необходимо да идваш с нас. Чакай ни в хеликоптера... и дръж под око този тип - каза американката и дари пилота с подозрителен поглед. Взе автомата на наемника и го даде на историчката. - Знаеш как се използва, нали?

- Така мисля - отвърна шведката и колебливо пое оръжието.

Еди го погледна и каза:

- Предпазителят е вдигнат.

- Значи, сега зная как да го използвам.

- Вземи и това - каза Каган и ѝ подаде радиостанцията. - Сателитна е - обясни ѝ той. - Няма да работи в ямата. При теб ще е на сигурно място.

Нина дари Тува с окуражителна усмивка.

- Не си тръгвай, преди да се върнем.

- Вие дойдохте да ме спасите, така че аз ще ви изчакам - заяви шведката. - Не се безпокойте, ще наблюдавам пилота. Успех.

- Благодаря, ще имаме нужда от него! - отвърна Еди, отвори вратата на хеликоптера и блъсна пилота вътре, след което се отдръпна, за да може и Тува да се качи в летателния апарат.

Бъркли гледаше с надежда машината.

- Ами аз?

- Свърши нещо полезно - каза му йоркширецът и посочи към стоманения цилиндър. - Носи това. И да не си посмял да го изтървеш, че ще пукнеш, преди да имам възможност да те гръмна!

Ученият беше на път да отговори на нападката, но мрачният поглед на Каган го накара да замълчи.

- Трябва да побързаме. Хайде - прикани ги руснакът и побяг­на към ямата.

Нина, Еди и уплашеният Бъркли го последваха.

Забелязаха някакви форми под снега, когато доближиха отвора. Чейс сбърчи лице от отвращение, когато видя мъртъв вълк, студът беше съхранил чудовищно деформираното му туловище.

- Навярно са дошли тук, защото е по-топло. Лош ход.

- Може въобще да не са слизали в ямата - предположи Уайлд обезпокоена. - Цялата природа наоколо вероятно е токсична. Бог знае какво дишаме в момента.

- Ако въздухът е като този на Нова Земя - започна Каган, - то той не е смъртоносен, но не е и приятен също така.

Еди изпръхтя саркастично.

- Винаги ходим на най-приятните места, нали?

Отидоха при руските войници и Григори си размени няколко думи с тях. Нина вдигна поглед към близкия рунически камък, последния ориентир на викингското пътешествие, след което и в самата яма.

Нямаше много за гледане, издигащата се пара пречеше на видимостта. Скалата беше тъмна - почти черна, напластена от мазните изпарения. Жената се приближи по-близо, за да огледа по-добре, но се закашля, когато я лъхна гореща пара. Каган се оказа прав - усещането беше неприятно, парливо, почти кисе­линно и дразнеше синусите ѝ.

- Надявам се да си прав, че това нещо не е токсично - каза на руснака тя.

- Ако не успеем да изпълним мисията си, няма да има никак­во значение дали е отровно, или не - отвърна мъжът, провери дали въжетата са обезопасени и хвърли поглед към ямата. - Аз ще се спусна първи.

- Готова ли си? - обърна се Еди към Нина.

- Доколкото това е възможно.

Англичанинът се усмихна.

- Тогава нека спасим света. Отново.