Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Въпреки това мъжете не очакваха да бъдат нападнати. Вмес­то да са нащрек, те се бяха съсредоточили върху единия член на групата си, който беше най-близо до езерото. Съвсем предви­димо Лок и Хойт бяха делегирали опасната задача да се добие проба от етера на свой подчинен. Наемникът беше облечен в предпазен жълт костюм, а на лицето си имаше филтьрна маска, той беше коленичил на една наклонена плоча от черен крис­тал на около трийсет сантиметра от врящата субстанция. Пред него се намираше стоманен контейнер: той наподобяваше онзи, в който се съхраняваше „Чукът на Тор“, капакът му беше от­ворен. Мъжът работеше с помпа, като внимателно всмукваше етер през змиеподобен метален накрайник и изсипваше съдър­жанието му в цилиндъра.

Който беше почти пълен.

Лок се намираше на около шест метра от него и по-нависоко.

- Колко ти остава още? - попита нетърпеливо той.

- Почти съм готов - отговори операторът на помпата, гласът му беше приглушен.

- Крайно време е. Искам тази проба в лабораторията ни до края на деня.

Хойт, който стоеше зад него, се изкашля и каза:

- Колкото по-скоро се измъкнем от тук, толкова по-добре. Навярно ще хванем рак само като дишаме тия лайна.

- Волков казал на ЦРУ, че няма опасност - отвърна Лок.

- Да, но това е било през шейсетте, а тогава са говорели съ­щото и за цигарите. - Наемникът се закашля отново и се от­дръпна нагоре по една от колоните.

Айвър не му обърна внимание, наблюдаваше напълването на цилиндъра с благоговение.

- Викингите са били прави - каза той, по-скоро на себе си. - Животът и смъртта в една субстанция. - Благоговеенето му се превърна в алчност. - Която ние ще контролираме...