Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Добре, разбрах ти гледната точка! - Нина продължи да се движи, контейнерът висеше между двамата.

Чейс стигна до дъното, обърна се, за да се увери, че съпру­гата му напредва без никакви проблеми, преди да последва на­долу двамата руснаци. Каган вече се намираше на следващото стъпало от спускането, кристалният кръстопът долу беше мно­го по-стръмен от първия.

- Вижте, там има светлина - отбеляза йоркширецът и посочи надолу.

- Да, видях я - отвърна руснакът. Дневната светлина, коя­то се стелеше от горната част на ямата, бързо беше погълната от мрака, но сред черните останки се виждаше меко синьо сия­ние. - Навярно Лок и Хойт са я донесли.

- Колко мило от тяхна страна. - Еди се загледа в светлината, докато чакаше войника да му освободи място. - Знаеш ли на какво ми напомня всичко това? На гигантска игра на Керплънк71.

- Ние сме в ролята на топчетата - констатира нервно Нина.

Чейс ѝ помогна да слезе долу, Бъркли ѝ подаде Чука на Тор и я последва. Правдин пък последва него точно когато англича­нинът стъпи на следващата колона.

- Остават ни само двайсет и пет минути - предупреди Еди.

Това накара всички да се размърдат. Каган скочи на след­ващия спускащ се надолу кристален мост и поведе групата. Не след дълго източникът на странната светлина беше разкрит. Той представляваше полупрозрачен балон около метър и двай­сет в диаметър, подпрян между два кристала, от вътрешността му се стелеше изненадващо ярко сияние и осветяваше наоколо.

- Ето ти го твоето топче за Керплънк - каза Чейс и го сръга, когато мина покрай него. Напомпаната сфера беше направе­на от същия здрав латекс, който се използваше в направата на метеорологичните балони. - Трябва да е оборудван с цял куп LED диоди в него.

- Има още от тези чудесии долу - докладва Каган.

Нина надникна над ръба и видя още от светлинните глобуси в ямата.

- Виждаш ли вече дъното?

- Още не. Дупката на Нова Земя беше дълбока почти сто метра. Надявам се тази да не е повече.

- Да, и аз! - Въздухът беше станал доста горещ, това прину­ди американката да си откопчае ципа, за да се охлади.

Групата продължи напред, като вървеше на зигзаг. Близо до гигантските кристали, които се извиваха в ямата, се подаваха по-малки, направо от стените, и заплашително стърчаха като стъклени върхове на копия. Други висяха надолу като сталак­тити. Каган се наведе, за да се предпази от един от по-големите, и издаде заповед, когато забеляза нещо долу.

- Внимавайте. Някои от кристалите са напукани. Не знам дали ще успеят да ни издържат.

Еди разбра какво има предвид спътникът му. Предположи, че някакво парче се беше откъснало от тавана и се бе стова­рило върху един от мостовете. По черната повърхност имаше нащърбени криви линии, които приличаха на мълнии, и бяха видими дори на тази слаба светлина. За съжаление, това, из­глежда, беше единственият път, по който можеха да продължат.