Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Това е най-странното нещо, което съм виждала, като се има предвид, че съм сядала на лаптопа на Еди.

Макар да имаше представа какво да очаква, Каган също беше впечатлен от онова, което видя.

- Формирали са се от етера - обясни той и продължи да се спуска надолу. - Академикът ми е разказвал онова, което съвет­ските учени са научили за тях. Те нарастват постоянно - всяка седмица се уголемяват с няколко сантиметра. Повечето на Нова Земя бяха изчистени, за да се освободи място за стълбите, но съвсем скоро бяха заменени от нови.

Нина посочи към един от кристалите, който доближиха. Гор­ният му край се беше отчупил и около него бяха нападали на­щърбени обсидианови късове.

- Изглеждат доста чупливи. Изненадана съм, че са стигнали толкова нависоко, без да се срутят под собствената си тежест.

- Отслабени са от студения въздух на върха. Но вътре в яма­та са достатъчно здрави, за да издържат човек.

Еди погледна надолу.

- Да, страхувах се, че ще кажеш точно това.

Стигнаха до подножието на склона, където ямата се спуска­ше вертикално. Въжетата водеха до горната част на една доста голяма кристална колона, която се протягаше под остър ъгъл по цялата ширина на дупката. Тя беше около метър и половина в диаметър, но осмоъгълната ѝ форма правеше площта в горния ѝ край сравнително по-тясна.

- Така - продължи йоркширецът, - значи, трябва да се спус­нем по това, докато не стигнем шибаното дъно?

- Лок и хората му са успели да го сторят - напомни му Нина. Въпреки този факт, тя също се почувства неуверена, когато погледна надолу. Дъното на ямата не се виждаше, то беше скри­то от нащърбената, няколкопластова решетка от кристали, но жената знаеше, че пътят до долу е дълъг. - Дори да издържат теглото ни, безопасно ли е да ги докосваме, щом са се образу­вали от етера?

- Кристалната форма е безопасна - обясни Каган. - Добре де, не е точно безопасна, но ще ви убие само ако я изядете. Отровна е, но не е мутаген.

- Браво на мен, че не планирах да си направя пикник тук - намеси се Еди. Англичанинът затаи дъх, когато Григори стъпи с два крака на кристалната повърхност и пусна въжето. Върху нея настъпи видима промяна, черната ѝ обвивка се превърна в сива под натиска на тялото му, но колоната не показа никакви признаци от предстоящо срутване. - Добре. Как ще слезем долу?

Руснакът огледа пътя пред себе си.

- Ще последваме Лок и хората му. Виж, оставили са отпеча­тъци. - Каган посочи към одрасканите и напукани места върху структурата. - Щом те могат да стигнат до дъното, значи, мо­жем и ние.

- Да, но колко от тях са паднали, докато го правят? - попита Бъркли.

- Надявам се всички - отвърна Чейс. Той се наведе напред, за да огледа по-добре долу, все още се държеше за въжето. - По принцип бих казал, че трябва да вървим по кристалите един по един, за да не се счупят, но тъй като сме притиснати от ядрен часовник, ще се наложи да се движим в група. - Англичанинът се дръпна назад и погледна часовника си. - Мамка му, отнело ни е три минути само за да стигнем до тук.

- В такъв случай трябва да се движим по-бързо - твърдо зая­ви Григори. Той вдигна ръцете си за равновесие и се спусна на­долу по стръмния кристал. Маслов му даде възможност малко да се отдалечи и тръгна след него. Черната повърхност изпука тихо под краката му.