![Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/5/prorochestvoto-na-valhala-calibre-3-18-0-download.jpg)
Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #9
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]». Краткое содержание книги:
- Ами ако се огледа наоколо преди това? - попита Бъркли.
Еди извади своя уайлди.
- Тогава ще разбера колко ми е точен патлакът от далечни разстояния! Смятам, че можем да се справим.
- Аз също - съгласи се Каган и кимна. Заговори нещо на хората си на руски, след което отново се обърна към Чейс. - Те ще ни прикриват, докато се промъкваме към хеликоптера.
- Предупреди ги да не се целят в това чудо на гърба ти, става ли? - Англичанинът се надигна внимателно. - Нина, чакайте тук, докато не е безопасно. Дръж го под око.
Мъжът посочи с палец към Лоугън.
- Нямам нужда от бавачка - оплака се ученият. Сърдитата му физиономия стана още по-кисела, когато жената свали автомата си. - Нина, сигурна ли си, че знаеш как да използваш това?
- Питай вълците - отвърна археоложката. Тя се пресегна и стисна ръката на съпруга си. - Успех.
- Ще се видим скоро - усмихна ѝ се той. - Хайде, Каган, да тръгваме. Има проблем долу в ямата! - ухили се англичанинът и добави: - Винаги съм искал да кажа това. - Всички го погледнаха. - Това е йоркширски израз... о, няма никакво значение. Хайде.
Еди се изкатери по платото и приведен, стигна до първата скала. Григори го последва. Руснаците се разположиха от двете ѝ страни, за да ги прикриват.
- Та - започна Каган и погледна към уайлди, - големият пистолет впечатлява ли жените? - Мъжът се подсмихна.
Чейс изпръхтя.
- Всички наоколо са някакви шибани комедианти. Използвам голям патлак, защото, когато гръмна някого с него, той пада и повече не става, ясно ли е? Е, поне обикновено не стават. - Стигнаха до следващата скала и се скриха зад нея. Самотният пазач продължаваше да наблюдава ямата; сега, когато Еди беше близо до него, можеше да прецени от стойката на мъжа, че той е премръзнал и отегчен. Вероятно Лок и компания не бързаха със задачата си. - Оръжието му е преметнато през рамо, така че въобще не очаква неприятности. Какво е онова в лявата му ръка?
Каган присви очи.
- Предполагам, че е радиостанция? Не го виждам добре.
- Навярно чака Лок да му съобщи, че са успели да вземат етера, за да може да ги изтегли.
- В такъв случай трябва да отидем там, преди да го стори.
Движеха се на зигзаг между скалите. Бяха на около трийсет метра от летателния апарат, когато Еди направи знак на руснака да спре.
- В хеликоптера има някой друг - докладва англичанинът и двамата приклекнаха зад една покрита със сняг скала. Неясната фигура се виждаше през прозореца на машината. - Това е пилотът.
- Има и още някой - забеляза Каган.
В едно от местата за пътници се намираше друга фигура.
Русокоса фигура.
- Това е Тува! - каза Еди. - Довели са я с тях, в случай че има още руни за превеждане.
- Няма да им е необходима още дълго - мрачно отбеляза руснакът.
- Трябва да я измъкнем от там. Ти се заеми с пазача, а аз...
Каган млъкна, двамата с Чейс залегнаха, когато наемникът се раздвижи. Предметът в ръката му наистина се оказа радиостанция, вятърът донесе звука от нея до наблюдателите. Еди не можеше да различи думите, които се носеха от устройството, но позна гласа, който ги изричаше.
- Хойт! Това копеле. - Англичанинът се приведе напред в опит да чуе какво се говори. - Чуваш ли го какво казва?
- Не, прекалено е далече... Залегни.
Чейс отново се прикри зад скалата, когато наемникът се обърна и тръгна към хеликоптера, все още слушаше съобщението на шефа си. Фрагменти от предаването достигнаха до наблюдателите:
- ...на дъното - каза Хойт. - Уверете се, че въжетата... ще издържат товара. Веднъж да... шефът иска да се връщаме горе. Кажи на пилота...
- На път са да вземат етера - констатира обезпокоен Каган и вдигна калашника си. - Не можем да чакаме, трябва да ги спрем.
- Чакай, чакай - спря го Еди.
Радиосъобщението стана по-ясно, когато наемникът се приближи до хеликоптера.
Думите на Хойт изпратиха студени вълни по тялото на англичанина.
- Шефът каза, че нямаме повече работа с Русокоска. Изведи я навън и я застреляй.
- Разбрано - отвърна мъжът, а на лицето му се появи садистична усмивка. Затъкна радиостанцията за колана си и хвана автомата. - Излизай навън - излая той, отвори вратата на летателния апарат и издърпа Тува. Ръцете ѝ бяха завързани зад гърба ѝ с миши опашки, така че жената едва не падна.
- Шибаняци - изсъска Еди, щом видя лицето на шведката. Останали без Нина, Хойт и Лок бяха минали към много по-директни - и брутални - начини да я накарат да им съдейства. На лицето ѝ имаше редица натъртвания и синини, а долната ѝ устна беше подута. Очите ѝ бяха подпухнали и червени от изтощение... и страх. - Отивам.