Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Еди? - почуди се жената и се огледа наоколо със смесица от шок и изненада. - Oj, herre Gud, Еди! Ти ме намери!

- Да, следвахме руните. Не ми се иска да го призная, но Бъркли си знае работата.

Чейс изправи Тува на крака, след което извади пистолета си и отиде до вратата на хеликоптера. Пилотът тъкмо беше осъз­нал какво се случва навън и търсеше радиостанцията, но когато видя голямото оръжие, замръзна и я пусна на земята, без дори да му е заповядано да го стори.

Каган прибяга зад англичанина.

- Добре ли си? - попита Тува той, извади нож и освободи ръцете ѝ.

- Да, благодаря ти! Благодаря и на двама ви - проплака тя.

Еди направи знак на пилота да излезе от кабината.

- Колко души са точно? - попита шведката той. - Знаем вече, че Хойт е тук, какво ще кажеш за Лок?

- Да, и двамата са налице. - Доктор Скилфингър разтри ръ­цете си там, където мишите опашки се бяха впили в кожата ѝ. - Има още шестима с тях. Всички слязоха долу. - Историчката посочи към ямата.

- И няма да се върнат горе - увери я Чейс и направи знак на Нина и останалите да се присъединят към тях. - Слушай ме сега - каза той на пилота. - Кажи ми една добра причина да не ти пръсна шибания мозък?

Лицето на мъжа се изкриви от ужас.

- Аз... аз... аз не знам за какво е всичко това! - запелтечи той, акцентът му беше френско-канадски. - Бях нает да ги докарам тук!

- Бил си нает от банда момчета, въоръжени до зъби, които държат за заложник пребита жена. Това не ти ли подсказа, че работата може да е малко съмнителна?

- Не задавам въпроси, просто управлявам хеликоптера! - Мъжът погледна към наемника, ужасен. От устата на онзи се разнесе последен гърлен звук, след което застина. - Ще направя каквото кажете, само не ме убивайте, моля ви!

Каган се вмъкна в кокпита и разгледа нещо, залепено на таб­лото за управление.

- Мисля, че казва истината. Това тук съобщава, че работи за чартърна компания.

Еди кимна.

- Слушай, герой - каза на пилота той. - За какво те наеха и къде трябваше да ги отведеш от тук?

- Накараха ме да ги докарам до тези координати - отвърна канадецът. - Разполагаха със снимки и сателитни фотографии. Когато забелязахме ямата, се приземихме тук и те слязоха в нея. Казаха, че трябва да вземат някаква проба, след което ис­каха да летим обратно до Икалуит, където ги чака самолетът им. Това е всичко, което знам, кълна се!

Страхът на мъжа беше автентичен. Еди неохотно прие исто­рията му.

- Добре, няма да те убия... ако не ме ядосваш - добави той и размаха пистолета си, моментното облекчение на пилота се изпари на мига. - Каган, какво трябва да сторим? Можем ли просто да пуснем това чудо в ямата?

Руснакът свали куфарчето и го отвори, за да разкрие стома­нения цилиндър в него.

- Не. „Чукът на Тор“ трябва да бъде изсипан в етера.

- Да, така си и помислих. - Последва изморена въздишка и Чейс погледна към дупката. Над нея все още се издигаше пара, въздухът отдолу беше топъл и влажен. - Колко е горещо в ямата?