Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Пръв на върха стигна Еди. Той направи знак на останалите да останат по местата си и внимателно надникна над ръба.

- Виждам хеликоптера - докладва той.

Каган се присъедини към него, куфарчето, в което се нами­раше „Чукът на Тор“, беше на гърба му.

- Има ли следа от Лок и хората му?

- Само някакъв тип, който се размотава наоколо, но не виж­дам никого друг. Макар че... - Чейс заслони с ръка очите си, за да ги предпази от прелитащия сняг. - Има и някакъв голям кратер. Вероятно ямата с етер.

Последва сериозно раздвижване, когато Нина, Бъркли и войниците се покатериха нагоре, за да надникнат.

- Прав си - мрачно констатира Каган. - Прилича на онази, намерена на Нова Земя.

Оказа се, че платото не е чак толкова равно; бяха се озовали в горния му край, снежната му повърхност се снижаваше пос­тепенно, преди да се вреже остро в планината. Хеликоптерът „Сикорски S-76“ беше боядисан в отличително червено, за да може да изпъква при тези арктически условия. Той се намираше на няколкостотин метра под настоящото им местоположение. До него стоеше един мъж, но той гледаше в противоположната на тяхната посока, към единствената забележителност в окол­ността.

Зеещата дупка.

Самото плато представляваше неравен овал, издълбан в сърцето на планината, в най-широката си част беше дълго над трийсет метра. От ямата в него се надигаше пара, тя кондензи­раше, когато се сблъскаше със студения въздух над нея, и бързо биваше отнасяна от непрестанния вятър.

- Има нещо топло там долу - констатира Нина и забеляза, че около кратера нямаше никакъв сняг.

Каган кимна.

- Етерът извира някъде от дълбините на земята. Другата яма също беше гореща.

- Струва ми се, че Лок и Хойт вече са вътре в нея - каза Еди. От едната страна на дупката беше построен подпорен мост, от който се спускаха няколко въжета към бездната.

- Според теб колко души са? - попита Нина.

- Хеликоптер от този ранг може да превозва без проблем дванайсет пасажери. Направо чудесно, поредната частна армия.

- Какво ще правим? - попита Бъркли.

- Няма значение, не можем да им позволим да си тръгнат с етера - настоя Каган. - Трябва да извадим от строя този хели­коптер. След това ще слезем в ямата и ще използваме „Чука на Тор“, за да го неутрализираме.

- Ако проработи - каза Чейс и огледа, замислен, обстанов­ката долу. Наемникът, който беше на пост, продължаваше да се взира в ямата, явно чакаше онези в нея да се завърнат на повърхността. - Те не знаят, че сме тук.

- Сигурен ли си? - попита го Нина.

- Ако знаеха, Хойт нямаше да остави само един юнак тук горе. Може и да е гадняр, но не е глупав. Този тип там просто държи под око въжетата.

- Какво мислиш? - попита Каган.

- Можем да се промъкнем до хеликоптера, без да ни забеле­жат. Ще използваме онези скали за прикритие. - Мъжът посочи към няколко големи камъка, които се подаваха от снега между позицията на групата и машината. - Ако този тип остане съсре­доточен върху ямата, можем да се доближим на петнайсетина метра от него, без да ни усети.