Истината за случая Хари Куебърт

- Кой ви изпрати тази снимка?

- Един журналист от Конкорд. Утре ще е на първа страница във вестниците, писателче, и вие знаете как става - няма да минат и три часа, и в цялата страна ще твърдят, че нито книгата ви, нито разследването са достойни за доверие.

Онази вечер не вечерях с Лидия Глор. Дъглас изкара Барнаски от делова среща, Барнаски изкара Ричардсън от юридическия екип от дома му и проведохме особено бурно кризисно съвещание в една от заседателните зали на „Шмид и Хансън“. Снимката беше всъщност взета от местен вестник от областта на Джаксън. Барнаски бе прекарал два часа в напразни опити да убеди главния редактор на „Конкорд Хералд“ да не я публикува на първа страница на другия ден.

- Представяте ли си какво ще кажат хората, когато научат, че книгата ви е пълна с лъжи! - разкрещя ми се той. - Но да му се не види, Голдман, не си ли проверявате източниците?

- Не знам и аз, това е някакво безумие! Хари ми разказваше за майката. Често ми е говорел за нея. Вече нищо не разбирам. Майката е биела Нола! Той ми го каза! Разправяше ми за удари и за давене.

- А сега какво казва Куебърт?

- Не мога да се свържа с него. Тази вечер поне десет пъти му звънях. Впрочем аз от два месеца нямам вести от него.

- Продължавайте да звъните! Оправете се някак си! Открийте някого, който може да ви отговори! Намерете ми обяснение, което да дам на журналистите утре сутрин, когато ми наскочат.

В двайсет и два часа се обадих на Ърни Пинкас.

- Добре де, а ти защо реши, че майката е жива? - попита ме той.

Останах като гръмнат. Накрая отвърнах тъпо:

- Никой не ми каза, че е мъртва!

- Но никой не ти е казал и че е жива!

- Напротив! Хари ми каза.

- Значи, се е подиграл с теб. Бащата Келерган дойде в Орора сам с дъщеря си. Тук никога не е имало майка.

- Вече нищо не разбирам! Изпитвам усещането, че полудявам. Как ще изглеждам сега в очите на хората?

- Като пълен мръсник, Маркъс. Мога да те уверя, че ние тук трудно преглъщаме хапа. Цял месец те гледаме да се надуваш по вестниците и телевизията. Всички си казвахме, че говориш каквото ти дойде наум.

- Защо никой не ме предупреди?

- Да те предупреди? За да ти каже какво? Да те попита дали случайно не бъркаш, като разправяш небивалици за майка, вече починала по време на събитията?

- От какво е починала?

- Нямам представа.

- А музиката? А синините? Имам свидетели, които потвърдиха всичко това.

- Свидетели на какво? Че преподобният е пускал грамофона си на макс, за да може спокойно да пребива дъщеря си? Да, подозирахме това. Но в твоята книга ти разказваш, че отец Келерган се е криел в гаража, докато майката е пердашела момичето. Проблемът обаче е, че майката не е стъпвала в Орора, тъй като е починала, преди двамата да се преместят. Как сега да повярват в останалата част на книгата? А ти ми каза, че ще ме цитираш в благодарностите...

- Цитирах те!

- Сред другите имена: Ърни Пинкас, Орора. Исках името ми да е с големи букви. Исках да говорят за мен.

- Какво? Но...

Той ми тресна телефона. Барнаски, който гледаше лошо, насочи заплашителен пръст към мен.