Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Врани — уморено каза Гай, поглеждайки към почти празното небе. — Не им обърнах внимание.
Писъци започнаха да отекват из града. Минута по-късно сграда или градина на едно ниво под цитаделата избухна в пламъци.
На бойното поле извън града се появиха призователи с яки. Те започнаха атака срещу силите на Акватайн и реката, която беше променила своето русло, започна да се криви като огромна жива змия.
Зад гърбовете им, в дълбините на цитаделата, предсмъртните писъци не секваха.
— Няма да има друг шанс — каза Гай и тихо въздъхна. После повиши тон. — Напуснете балкона.
Всички освен Ерен се подчиниха. Гай отиде до края на балкона и погледна отчаяното положение на легионите на Акватайн.
Върховният лорд вече беше осъзнал сложността на положението си и хората му се оттегляха с бой, опитвайки се да се измъкнат от ворда, докато не са ги нарязали на парчета, удавили или погребали живи.
Гай за известно време склони глава, след това вдигна поглед и мълчаливо извади два запечатани плика от вътрешния си джоб и ги подаде на Ерен.
Ерен ги изгледа изненадано.
— Сър?
— Първият е за моя внук — каза Гай. — Вторият е за Акватайн. На долния етаж, в стаята ми за медитация, зад масата е скрит вход към тунел за бягство. Изходът е на две мили северно от града, до пътя за Червените хълмове. Вземи писмата и Сиреос и върви.
— Сър — каза Ерен, — не, не мога… Трябва да тръгнем всички. Можем да се оттеглим към Акватайн или Рива и да организираме…
— Не, Ерен — тихо отговори Гай.
Още един писък отекна в цитаделата.
— Докато успеем да изградим нова крепост, аз вече ще съм мъртъв. Освен това източникът на моята сила е тук — каза Гай. — Тук мога да им причиня най-голяма вреда.
Очите на Ерен се премрежиха от напиращите сълзи и той сведе поглед.
— Тогава трябва да свирим отстъпление?
— Ако направим това — каза Гай тихо, — кралицата никога няма да се появи лично. Техните войски ще ни смажат и унищожат, а после ще се пръснат да ни преследват и пътищата ще се превърнат в касапници — Гай обърна отсъстващия си поглед към защитниците на града отдолу. — Нуждая се от тях. Ако има дори и най-малък шанс… аз трябва да се възползвам.
— Сър — промълви Ерен. Макар да нямаше чувството, че плаче, той усети как сълзите капят по ръцете му.
Гай сложи ръка на рамото му.
— За мен беше чест, млади човече. Ако отново видиш внука ми, моля те, кажи му… — за миг старецът се намръщи, преди устните му да се разтеглят в тъжна, крива усмивка. — Кажи му, че има моята благословия.
— Ще му кажа, сър — тихо каза Ерен.
Гай кимна. След това развърза ремъка, държащ ножницата на кинжала с гербовия печат — символът и печатът на Първия лорд.
Той подаде кинжала на Ерен и каза:
— Успех, сър Ерен.
— И на вас, сър — отговори Ерен.
Гай му се усмихна. После сложи ръка на дръжката на меча си и затвори очи.
Кожата на Гай се промени. Отначало тя стана много бледа. После започна леко да примигва на лунната светлина. След това придоби сребрист блясък, а след няколко секунди започна да сияе като току-що полирана стомана. Гай извади меча си и пръстите му иззвъняха със звука на стомана върху стомана.
Ерен не можеше да отмести поглед. Досега дори не беше чувал за такова умение във владеенето на фурии, камо ли да е виждал.
Гай погледна Ерен в лицето и отново се усмихна. Движението накара блестящия му стоманен облик да стене като стомана под стрес, макар зъбите му да изглеждаха нормални, а езикът му беше просто неестествено ярко розов.
— Всичко е наред — каза той на Ерен. Гласът му беше груб и странно монотонен. — И без това не планирах да живея много повече — усмивката му избледня. — А сега върви.
Ерен се поклони на Първия лорд. После се обърна, стиснал писмата, и хукна.
Един час по-късно Ерен и Сиреос излязоха от тунела и се насочиха към пътя, за да се опитат да настигнат бягащите бежанци. Пътуването, което им отне почти целия следващ час и което те извършиха с непринудената лекота, дарена им от фуриите, ги отведе в хълмовете северно от Алера Империя, началото на Червените хълмове, и там спряха, за да погледнат назад.