Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Столицата гореше.
Вордът се роеше навсякъде в нея, като някаква блестяща плесен. Очевидно легионите на Акватайн бяха успели безопасно да се оттеглят — въпреки че бяха останали само три вместо първоначалните пет. Те бяха успели да прекосят Галия, след това да я върнат в нормалното й русло и сега се изтегляха на север.
Бяло-виолетов огън, какъвто Ерен никога не беше виждал, изведнъж избухна от върха на кулата на Първия лорд. Вордски рицари се втурнаха към нея. Рицари Аери, вероятно вражески, също се устремиха натам, вдигайки буря, която звучеше глухо в далечината. На върха на кулата внезапно пламна звезда от алена и синя светлина — мечът на Първия лорд се събуди за живот.
Ерен вдигна ръце и фокусира въздуха между тях. Неговите познания за призоваване на въздушни фурии бяха в най-добрия случай скромни. Не би могъл да вижда толкова добре, колкото през лещата на Гай. Но нямаше какво друго да направи.
Не можеше да види много повече от блясък на сребро и пламтящ меч на върха на Цитаделата, но знаеше, че това трябва да е Гай. Вордските рицари се въртяха около кулата като молци около фенер, толкова нагъсто, че понякога почти напълно закриваха светлината.
Светкавици се спускаха от небето, за да ударят кулата, но веднага отново светваха нагоре, отразявайки се като светлина от огледало. Стотици ворди започнаха да се изкачват по стените на кулата от всички страни.
Тогава фигурата на върха на кулата вдигна двете си ръце над главата си и земята се разтресе и разтърси като жребец при ухапване от конска муха. Ерен загуби равновесие и падна на земята, като загуби зрението си, но не можеше да отмести поглед.
Земята се вълнуваше като повърхността на море, разрушавайки сгради като клечки за зъби. Големи, зеещи пукнатини разкъсаха земята, разпространявайки се на мили от крепостта във всички посоки — и тогава червена светлина започна да ги изпълва отвътре. Трусовете спряха, за миг всичко замря и стана абсолютно тихо. И тогава пламък, какъвто Ерен никога не беше виждал, и скала, толкова гореща, че беше започнала да тече като течност, изригна от земята в стълб, широк буквално миля. Магмата се изля в небето като фонтан на градски площад и стотици, после хиляди, а след това десетки хиляди крилати фигури се отделиха от огнените пръски — орли, които разпериха големите си крила и се понесоха във въздуха, оставяйки след себе си пламтящи огнени следи. Вятърът рязко смени посоката си, прегрятият въздух реагира на изригването на вулкана и огнените орли се понесоха в големи кръгове, надавайки крясъци, които изглеждаха тихи от разстояние.
Пламъци обхванаха небето над Алера Империя. Огнени циклони се завъртяха далеч от града, смъртоносни фунии, които сякаш вдигаха всичко, до което се докосваха, над земята, само за да го изпепелят.
Земята под града и на много мили около него започна да се изкривява. Падащите стени и сгради добавиха свои собствени писъци към нощната какофония. Вордите загиваха с хиляди, стотици хиляди, погълнати от лакомия пламък и ненаситната земя.
С последен писък Алера Империя рухна в земята, спусната като труп в гроба си и погълната от бушуващия огън там.
Така умря Гай Секстус, Първият лорд на Алера, и погребалната му клада освети Империята на петдесет мили във всяка посока.
Ерен седеше зашеметен, гледайки края на Империята. Трите легиона, избягали с Акватайн, почти бяха стигнали до тях. Техните ездачи препуснаха нагоре по пътя и един от тях спря до Ерен.
— Господа — каза ездачът, — трябва да ви помоля да се раздвижите или да освободите пътя, за да могат легионите да преминат.
— Защо? — попита тихо Ерен. — Защо да бягаме сега? Нищо не би могло да оцелее в това.
— Да — отговори с приглушен глас ездачът. — Но някои от техните неща не бяха достатъчно близо, за да изгорят. Те идват.
На Ерен отново му прилоша.
— Значи това, което Гай направи… е било напразно?
— Врани, разбира се, че не, младежо — отговори мъжът. — От тях са останали не повече от пет процента, но ние имаме само три изтощени легиона и нямаме силна отбранителна позиция. Това е повече от достатъчно, за да ни довършат.
Той им кимна, пришпори коня и препусна по пътя.
— Сър Ерен, какво ще правим сега? — уморено попита Сиреос.
Ерен въздъхна и наведе глава. После се застави да стане.
— Оттегляме се. Хайде.