Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Със защита, отслабена от бирата и умората, спомените, които се бе постарал да удави в работа, нахлуха на преден план в съзнанието му. Докато се събличаше и сваляше протезата си, улови се, че си преповтаря всяка дума, казана му от Шарлот на масата за двама във „Франкос“, припомняше си изражението на зелените й очи, аромата на „Шалимар“, стигащ до него през чесновите миризми в ресторанта, тънките й бели пръсти, играещи си със солетите.
Пъхна се между студените чаршафи в леглото и с длани под главата се взря в мрака. Щеше му се да изпитва безразличие, но в действителност егото му възторжено бе подскочило заради факта, че тя бе изчела писаното за всичките му случаи и че си бе мислила за него в леглото с мъжа си. Сега обаче разумът и опитът бяха запретнали ръкави, готови да извършат професионална аутопсия на разговора, като методично ексхумираха безпогрешните знаци за вечния стремеж на Шарлот да шокира и очевидно ненаситната й потребност от конфликт.
Да изостави титулувания си съпруг и новородените си деца заради прочут еднокрак детектив със сигурност щеше да е коронното й постижение в кариера, отдадена на съсипване. Тя хранеше почти патологична ненавист към рутината, отговорностите и задълженията и бе саботирала всяка възможност за трайност и уседналост, преди да се е изправила пред заплахата от скука или компромис. Страйк знаеше всичко това, защото я бе познавал по-добре от всяко друго човешко същество и беше наясно, че финалната им раздяла бе дошла в момент, когато трябваше да се направи истинска саможертва и да се предприеме труден избор.
Но той знаеше също – и това знание бе като неунищожима бактерия в рана, която й пречеше да заздравее, – че тя го обичаше, както не бе обичала никой друг. Разбира се, скептичните приятелки и съпруги на приятелите му, никоя от които не бе харесвала Шарлот, му бяха казвали неведнъж: „Това, което тя ти сервира, не е любов“ или „Не е приятно за ухото, Корм, но откъде знаеш, че не е казвала точно същото на другите, с които е била?“. Такива жени виждаха увереността му, че Шарлот го обича, като заблуда или самомнителност. Те не бяха присъствали при онези мигове на пълно блаженство и взаимно разбиране, които бяха останали най-прекрасните в живота на Страйк. Двамата бяха споделяли шеги, неразбираеми за всички околни, изпитвали бяха взаимна потребност един от друг, притегляла ги през всичките шестнайсет години.
Тя бе отишла от него право в обятията на мъж, избран специално най-силно да нарани Страйк, и наистина той бе наранен, защото Рос бе абсолютна негова антитеза и беше ходил с Шарлот, преди изобщо тя и Страйк да се познават. Но Страйк си оставаше убеден, че бягството й при Рос беше акт на самозапалване, извършен единствено за зрелищен ефект, ритуалът на вдовицата „сати“, изпълнен в стил „Шарлот“.
Difficile est longum subito deponere amorem,
Difficile est verum hoc qua lubet efficias.
Трудно е отведнъж да се отърсиш от дълга любов,
трудно, но е нещо, което трябва да сториш.
Страйк изключи лампата, затвори очи и отново потъна в неспокойни сънища за празната къща, където квадрати от неизбелели тапети бяха станали свидетели на махането на нещо стойностно, само че този път вървеше сам със странното усещане, че е наблюдаван от скрити очи.
53
„И тогава, накрая – трогателното нещастие на нейната победа...“