Съдбовният кораб [bg]

— Това, което искам от вас, е просто — меко каза драцената. — Човеците винаги са били строители и копачи. В природата ви е да оформяте околната среда според нуждите си. Този път ще оформите света според моите нужди. В Дъждовната река има място, където водите са плитки. Искам да отидете там и да ги направите достатъчно дълбоки, за да може една морска змия да премине. Това е всичко. Разбрахте ли?

Зададеният въпрос, изглежда, разкъса мълчанието им. Хората започнаха леко изненадано да шептят помежду си. Това беше всичко, което искаше? Това просто нещо?

Тогава от задните редици на тълпата един мъж изкрещя въпросително:

— Защо? Защо искаш змиите да могат да ходят нагоре по Дъждовната река?

— Те са млади дракони — спокойно му отвърна Тинтаглия. — Трябва да отидат нагоре по реката до специално място, където да се опашкулят, за да могат да станат зрели дракони. Някога, близо до Дъждовния град Трехог имаше специален терен за излизане от реката, но блатата са погълнали тези топли, пясъчни брегове. Нагоре по реката все още съществува място, което може да свърши работа. Стига змиите да могат да го достигнат.

Очите ѝ се завъртяха замислено за момент.

— Ще са им необходими пазачи, докато са опашкулени. Ще трябва да ги защитавате от хищници по време на зимните месеци, докато се променят. Това е задача, която някога бе споделяна от драконите и Древните. Древните построиха градовете си недалеч от земите за излюпване с цел по-добре да пазят пашкулите ни, докато пролетта не доведе необходимата за излюпването слънчева светлина. Ако не беше един от тези градове, намиращ се близо до долната земя за излюпване, аз нямаше да бъда спасена. Можете да строите там, където някога живееха Древните.

— В Дъждовните земи? — попита някой потресено. — Водата е киселинна. Само дъждовната вода е питейна. Земята непрестанно се тресе. Хората, които живеят там твърде дълго, полудяват. Децата им се раждат мъртви или деформирани, а с годините телата им стават чудовищни. Всички знаят това.

В гърлото на драцената се надигна необичаен звук. Всеки мускул по тялото на Роника се напрегна, докато не осъзна какво представляваше. Смях.

— Хората могат да живеят по поречието на Дъждовната река. Трехог е доказателство за това. Преди Трехог обаче, много преди това, имаше чудни градове по бреговете на реката. И отново може да има. Ще ви покажа как да направите водата годна за пиене. Земята е слегнала; ще трябва да живеете по дърветата, както правят в Трехог — това е неизбежно.