Зимата на света [bg]

На излизане една сестра се обърна към Ада:

— Госпожо Хемпел, моля Ви, елате с мен в кабинета на господин професор доктор Вилрих. Той би желал да говори с Вас. Вилрих беше директорът на Дома. Карла не го беше виждала и не беше сигурна дали и Ада го е срещала.

Ада нервно попита:

— Някакъв проблем ли има?

Сестрата й обясни:

— Смятам, че директорът желае да поговори с Вас за напредъка на Курт.

Ада съобщи:

— Госпожица фон Улрих ще дойде с мен.

Сестрата не хареса това:

— Професор Вилрих настоя само Вие да дойдете.

При необходимост обаче Ада можеше да бъде упорита. — Госпожица фон Улрих ще дойде е мен — твърдо повтори тя.

Сестрата сви рамене и отвърна рязко:

— Последвайте ме.

Въведоха ги в приятно обзаведен кабинет. Тази стая не е била подложена на разделяне. Зад решетката на камината горяха въглищата, а еркерният прозорец откриваше гледка към езерото. Карла видя, че някой плава с лодка и реже с носа й вълничките под напора на силния бриз. Вилрих седеше зад тапицирано с кожа бюро. Държеше кутия с тютюн и поставка с различни лли. Беше около петдесетгодишен, висок и с масивно телосложение. Чертите на лицето му изглеждаха едри — голям нос, квадратна челюст, огромни уши, куполообразна плешива глава. Той поглед Ада и попита:

— Госпожа Хемпел?

Тя му кимна. Вилрих се обърна към Карла:

— А вие сте госпожица…?

— Карла Фон Улрих, господин професор. Аз съм кръстница на Курт.

Той вдигна вежди:

— Не сте ли малко млада, за да бъдете кръстница?

Ада се намеси гневно:

— Тя го изроди! Беше само на единадесет, но свърши работата по-добре от доктора, понеже още не беше дошъл! Вилрих не й обърна внимание. Той продължаваше да гледа Карла и надменно произнесе: — Виждам, че се надявате да станете медицинска сестра. Карла бе облечена в униформата на първокурсница, но смяташе, че не само се надява: — Аз се уча за медицинска сестра — обясни тя. Не хареса Вилрих. — Седнете, моля — и той отвори тънка папка. — Курт е на осем години, но в развитието си е достигнал нивото едва на двегодишно дете.

Домакинът им спря. И двете жени мълчаха.

— Това е незадоволително — продължи той.

Ада погледна Карла. Карла не знаеше накъде бие той и го показа с повдигането на раменете си. — Има ново лечение за случаи от този тип. То обаче ще наложи преместването на Курт в друга болница. Вилрих затвори папката. Погледна към Ада и за пръв път се усмихна. — Уверен съм, че ще се съгласите Курт да изкара терапия, която може да подобри състоянието му. Карла не хареса усмивката му — изглеждаше й противна. Тя попита: — Бихте ли могъл да ни кажете повече за лечението, господин професор? — Боя се, че ще надхвърли Вашето разбиране — отвърна й той. Въпреки че учите за медицинска сестра. Карла нямаше намерение да го остави да се измъкне така. — Убедена съм, че госпожа Хемпел би искала да знае дали става дума за хирургия, лекарства или електричество например.

— Лекарства — изтърси той с явно нежелание.